Патрик се опита внимателно да измъкне още информация. Разбра, че след дипломирането си Сам Махоун за почнала работа в „Джон Хопкинс“, участвала в медицински екип, който пътувал из Южна Африка и Далечния Изток, навсякъде, където имало нужда и успеели да получат разрешение.
— Спомням си, че тъгуваше много за сестра си — разказваше Джак. — Двете бяха неразделни. Доколкото си спомням, Сам беше постъпила в „Джон Хопкинс“, понеже Пати вече работела там. И когато тя се омъжи, за нея настъпиха тежки времена.
— Продължи ли да свири след това?
— Само когато сестра й идваше да я види. На два пъти се събираха и изнасяха концерти. Всички ги обичаха и все още ги помнят.
— Какво стана после?
— Не знам. Съпругът на Пати почина и тя се омъжи отново. Май прекалено скоро. Казват, че попаднала на някакъв мошеник. Сам не го обичаше, ядосваше се от начина, по който се държеше с Мариса.
— Биеше ли я? — попита Джим.
Патрик отпи от колата си. Това беше един от дежурните въпроси на всички ченгета. „Биеше ли я?“ Сякаш само юмруците можеха да нараняват.
— Не! — отговори той вместо Джак.
— Вярно е — изрече О’Брайън. — Всъщност ти я познаваш.
— Да — потвърди Пат. — Заради нея съм тук. Мъчно й е за сестра й. Сега Пати живее в Нова Скотия. По това време на годината там се провежда фестивал на келтската музика и тя се опитва да открие Сам, за да участват в него.
— О, това ще бъде нещо, което бих желал да чуя — каза Джак. — Изминаха много години. Сега съм женен мъж с две деца и високо кръвно, но когато чуя тези две песни, оглупявам като двайсетгодишен хлапак.
Той извади от сакото си касета и я плъзна по масата към Патрик.
— Какво е това? — попита го той.
— Това е шпионски запис от деня на националния празник на Ирландия. Тогава двете свириха в „Бларни Стоун“. Пазя я оттогава, но жена ми се дразни, когато я слушам. Смята, че е опасно женен мъж да слуша такава предизвикателна музика. Защо не я вземеш?
— С удоволствие! — Патрик я прибра в джоба на ризата си.
Те замълчаха и вечерта се изпълни с острите писъци на чайките. Сервитьорът донесе вечерята — варени раци, пържени картофки и колсло. Тримата мъже се заеха с раците. Докато отстраняваха черупките със специален дървен чук, отново заговориха за стари познати, стари случки, деца и съпруги. За Патрик беше удоволствие да си припомни славното минало, но времето минаваше и той реши, че трябва да потърси отново Сам. Благодари на Джак и Джим за приятната среща и обеща да им се обади в най-скоро време.
Пое по обратния път към „Рибарска“ 61. Пусна касетката, която му даде Джак. Двете цигулки подеха нежна мелодия и ангелските гласове на сестрите запяха „Скалите на Дунийн“.
Боже, колко беше хубаво! Той се остави на красивата песен и на вятъра, който духаше през прозорците и рошеше косите му. Мариса пееше в пълна хармония със сестра си. Гласът й беше прекрасен, пълен с емоции, сякаш нашепваше в ухото му нежните, романтични думи и те бяха предназначени само за него. Качеството на звука беше ужасно, сигурно записът беше правен от някого сред тълпата в бара. Чуваха се разговори и смехове, звън на чаши, но чувствените гласове успяваха да се извисят над шума.
Патрик слушаше и си мислеше, че текстът идеално подхожда на природата в Кейп Хоук. Скали, планини, море. И самата Мариса, подпряна на вратата на къщата си и пъхнала ръката си в неговата. Тази картина беше нещо, заради което си заслужаваше да бъде тук. Колко щастлива щеше да бъде тя, ако Пат успее да убеди сестра й да тръгне с него. „Моля те, господи, помогни ми да го направя заради нея!“ — каза си той.
Остави колата на познатия паркинг, извади касетата от касетофона и я пъхна в джоба за късмет. Този път прозорците на къщата светеха. Изкачи външните стълби и почука. Отвътре се чуха стъпки и след секунда една жена отвори вратата. Косата й беше мека и чуплива, много по-светла от тази на Мариса, но Патрик веднага разбра, че това е Сам. Очите бяха същите — живи, любопитни и пълни със смях.
— Добър вечер? — взря се любопитно в него жената.
— Здравейте! Аз съм Патрик Мърфи.
— Чисто ирландско име — усмихна се тя.
— Саманта Махоун? — попита той за всеки случай.
— Същата. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Надявах се да ми изсвирите нещо нашенско.
Въпреки че думите му я разсмяха, тя го погледна изпитателно.