— Това ли не можете да й простите? Че е допуснала да се превърне в жертва? — попита той. Въпросът прозвуча грубо дори и за него и Сам го възприе като плесница.
— Вие… нямате право — едва сдържа яда си тя. — Не познавате сестра ми така, както аз я познавам, не знаете, какво бяхме една за друга…
Тя се задъха и замълча, за да не избухне в сълзи.
— Разкажете ми — мило каза Патрик, — моля ви!
— Бяхме всичко една за друга — продължи тя, все още силно развълнувана. — Споделяхме си всичко. Ако имах нужда, трябваше само да й се обадя, и тя пристигаше със следващия влак. Когато Пол, първият й съпруг, почина, аз си взех отпуск, за да бъда до Пати и Грейси. Нищо друго нямаше значение, щом те се нуждаеха от мен. Обичах Пол като брат.
Не успя да сдържи сълзите и захлипа. Стана и се приближи към стената със снимките. Свали една и му я подаде. На нея беше Мариса като булка, а Сам — шаферка. Мъжът трябва да беше Пол — висок рус младеж, кипящ от енергия и радост. После свали друга — двете сестри и едно бебе между тях.
— Племенницата ми — каза тя и изтри сълзите си. — Обичах я като мое дете. Аз съм й кръстница и можете да бъдете сигурен, че никой не е поемал тази отговорност по-сериозно от мен.
— Вярвам ви! — отвърна тихо Патрик.
— След смъртта на Пол сестра ми не беше на себе си. Мъката я бе сломила — знам, защото бях до нея. Не можеше да се справя с елементарни житейски задължения, затова останах при тях един месец. И после се появи онзи борсов консултант…
— Едуард Хънтър — почти изсъска той.
Сам го погледна шокирана:
— Ние го наричахме Тед. Познавате ли го?
— Да. Преди години бях детектив и той беше заподозрян по един от моите случаи.
— Тогава знаете за какъв човек става дума. Няма нужда да ви обяснявам.
Патрик кимна мрачно.
— Той я използваше, но аз не смеех да й го кажа. Изглеждаше толкова щастлива… Тед улучи точното място и точното време и успя да влезе под кожата й. Тя ми сподели, че той бил човекът, който й помогнал да събере отново парчетата от разбития си живот. Но всъщност той разпиля и това, което беше останало.
— Значи Мариса не ви послуша?
— Дори не искаше да говори с мен!
Патрик видя как пожарът отново лумва в нея. Тя се взря в снимката, на която двете държаха Джесика като бебе, и той можеше да се закълне, че от зелените й очи изскачат пламъци.
— Той ми я отне! — бореше се със сълзите тя. — Първо престана да ме търси, после започна да намира причини, за да не разговаря с мен, когато й звънях по телефона. Веднъж ми се обади Грейс и каза, че майка й е в леглото и плаче, а аз не можех да й помогна. Най-накрая успях да се свържа с нея и знаете ли какво ми каза? Че се чувствала много добре, просто супер! Тед бил невероятен и те били изключително щастливи. Щях да повърна!
— Сигурно много сте се тревожели за нея.
— Тревожех се и се ядосвах. Направо бях бясна. Дори мислех да отида и да взема Грейси от там. Аз съм й кръстница все пак.
— Може би за нея е щяло да бъде по-добре.
— Скоро Пати се скри напълно. Отблъсна ме, за да предпази Тед от моите обвинения. Бдеше над него като орлица. Беше истински кошмар!
— Сигурен съм, че и за нея е било непоносимо — каза Пат.
Сам го изгледа и твърдо изрече:
— Тя направи своя избор!
— Вие също — отвърна той.
— Какво имате предвид?
— Вие сте медицинска сестра. Тревожите се за всички страдащи жени по света. Готова сте да се притечете на помощ на всеки, който има нужда, независимо къде се намира. Но какво направихте за сестра си?
— Сестрата, която познавах и обичах, изчезна! — извика Сам. — Вече не съществува!
— От къде знаете? — ядоса се Патрик. — Не сте я виждали от години!
— Не искам да я виждам! Няма да понеса да видя как някой е подменил сестра ми с жена, която се бои от собствената си сянка. И учи и дъщеря си да живее в страх.
— Животът понякога ни наранява така жестоко, че ни е трудно да се изправим и да продължим. Тогава се нуждаем от подкрепата на най-близките си хора. И от музика, разбира се, особено когато става дума за вас двете.
Сам завъртя глава. Патрик познаваше добре ината на червенокосите, но въпреки това продължи: