Небето беше изпълнено със звезди и той си пожела Лили да може също да ги види. Съзвездията блестяха над водата, сякаш бяха морски същества, излезли от дълбините на океана, за да завладеят небесната шир с луминесцентната си светлина. Плуваха над земята и разказваха на хората приказки за любовта. Долу тъмносините води на океана бяха обвити в бяла пелена от пяната на бушуващите вълни и струпалите се от всички посоки на света морски създания го превръщаха в огромен котел с жива вода. Съзнаваше ли Лили какво става около тях? Съзнаваше ли какво става със самите тях?
Лиам затвори очи и се замоли Нани да е в Хабърд Пойнт, за да се грижи за нея, докато стане възможно отново да се съберат.
Откакто живееше в Кейп Хоук, Мариса за пръв път виждаше града така оживен. Обикновено заспалите му улички сега бяха пълни с народ. Хората носеха всевъзможни музикални инструменти, други търпеливо чакаха реда си за сцената. Зрителите си правеха пикник на поляната пред хотела и надолу, към кея. Момичетата от кръжока по бродерия бяха тук и Мариса се присъедини към тях, решена да се позабавлява.
Те опънаха одеялата си в редица близо до площада и направиха обща трапеза. Марлена донесе грозде, домашен хляб и сирене. Синди беше взела вино за възрастните и лимонада за хлапетата, а Алисън сипваше в чиниите салата от една огромна купа. Ан нападна кухнята на хотела и снабди компанията с ролца от раци. Мариса и Джесика изпекоха курабийки за всички.
Хапваха и разговаряха. Мариса седна по-настрани и се загледа в музикантите. Между тях имаше жени от различни места. Зачуди се дали имаше състави от сестри, които бяха пристигнали заедно специално за фестивала. Наистина, при много от тях се забелязваше семейна прилика. Тя се почувства щастлива заради тях, но чуждата радост не можа да запълни празнината в сърцето й от липсата на Сам.
Ан Нийл забеляза, че приятелката й седи сама, и отиде при нея. Беше красива жена с големи сини очи и кестенява, прибрана на френски кок коса. Носеше едро плетен пуловер в прасковен цвят и лимоненожълти панталони и Мариса забеляза колко подхождат тези ярки дрехи на слънчевия й характер. Усмивката и гостоприемството бяха в кръвта й и не беше чудно, че се справяше отлично с работата си в хотела.
— Как си? — мило я попита тя.
— Добре съм — опита се да се усмихне Мариса. — Свършила си чудесна работа, Ан. Фестивалът е върхът!
— Благодаря ти! — грейна Ан. — Това е най-веселото време в Кейп Хоук, но докато организираме всичко, капваме от умора. Толкова е хубаво да седна за малко с вас и да послушам музиката!
Мариса каза:
— Знам какво е. Била съм на толкова музикални фестивали. В Нюпорт, на източния бряг на Мериленд и в Бостън, разбира се…
— И навсякъде си свирила със сестра си?
Мариса само кимна. В очите й се появиха сълзи и тя се обърна, за да ги скрие.
— Нали знаеш, че съм ви запазила място в програмата? — усмихна се Ан.
— Не мисля, че е необходимо — отвърна Мариса, без да се обърне към нея.
Другата жена не каза нищо, но усмивката й стана по-мила, а сините очи я гледаха приятелски и със съчувствие. В този момент на сцената се качи една жена и запя „Emuse I’m Codhlad“, което на келтски означаваше „Заспала съм“ — една от най-хубавите ирландски народни песни, любимата на Сам. Мариса не издържа и сълзите потекоха от очите й.
— Къде е сестра ти сега? — тихо попита Ан.
— В Балтимор — отвърна тя. — Мислех, че е в Перу, но се оказа, че се е върнала миналата седмица.
— И не ти е казала?
Поклати глава.
— Един приятел ходи до Балтимор и я откри в дома й.
— Близки ли сте със Сам?
— Бяхме.
— Сестри! — поклати глава Ан. — Израснахме заедно, знаехме всичко една за друга, имахме едни и същи тайни, харесвахме едни и същи неща…
— Така беше и с нас — прекъсна я Мариса, изненадана, че тя също има сестра. — Бяхме точно като вас!
— Като малки с Емили бяхме неразделни, правехме всичко заедно. Вие със Сам свирите на цигулка, ние танцувахме степ.
— Ходехте ли по фестивали?
Ан кимна:
— Докато Емили не влезе в колеж. После започна работа в Торонто и накрая се премести във Ванкувър. Оттогава всичко се промени. Чувствах се обидена и изоставена. Мислех си как е възможно някой, с когото си прекарвал всеки свободен миг от живота си, който си обичал повече от всеки друг и който е бил най-близкият ти приятел от момента на раждането ти, да те напусне по този начин?