— Ако сме там, можем да й помогнем — настоя момичето.
— Знам, миличка — усмихна се Лиам, — и съм съгласен с теб. Опитвам се да убедя майка ти в същото.
Роуз се намести удобно до него и сложи глава на рамото му, не защото беше уморена, просто й беше приятно. Останаха така известно време, загледани в снимката на Нани върху екрана. Колко хубаво щеше да бъде, ако всички бяха на едно място, размечта се тя.
— Кога нещата… — Роуз се запъна. „Нещата“, които им се случиха, бяха толкова много, че не знаеше за какво точно да мисли — за нейните операции, за изкуствената ръка на доктор Лиам, за бабата на майка й или за това, че бяха разделени. — Кога нещата ще се оправят?
— Те са наред и сега — отвърна Лиам.
Роуз се намръщи. Знаеше какво има предвид доктор Нийл. Нейната майка винаги й повтаряше, че е благословена. Дори когато не можеше да поема достатъчно въздух и гледаше тъжно от прозореца как другите деца си играят, докато тя лежи, дори когато линейката я откарваше в спешното със сърдечна криза, дори и в най-тежките моменти, майка й притискаше устни до ухото й и шепнеше: „Никога не забравяй, каква щастливка си. Ние се обичаме и това е божи дар.“
— Как можеш да твърдиш, че всичко е наред, когато мама и Нани не са при нас? — попита тя и долната й устна затрепери.
Лиам вдигна очи от компютъра и я погледна. Роуз знаеше колко сериозна е неговата работа, колко важно беше светът да научи повече за големите вълни и морските видове. Знаеше още, че риболовният кораб от Кейп Хоук, който видяха в морето, го тревожеше, но въпреки това той заряза всичко и насочи цялото си внимание към нея.
— Виж, Роуз, знам, че тази ситуация е глупава.
— Дори и за теб?
— Дори и за мен.
— На теб също ти липсва?
— Повече от всичко на света.
— Аз пък си мислех, че ти е приятно да работиш тук, да наблюдаваш Призрачните вълни с доктор Стенли…
— Това ми е работата — усмихна се той, — а вие с майка ти сте моят живот.
Роуз кимна уверено. Знаеше, че това е истина, знаеше го още от раждането си. Той беше до нея във всеки важен момент от живота й, като истински баща. Когато другите деца говореха за бащите си, дълбоко в себе си Роуз знаеше, че някъде по света тя също има баща. Обаче никога не питаше за него, не я интересуваше. Доктор Нийл й беше достатъчен.
Лиам вдигна глава и погледна зад нея. Роуз веднага усети промяната, сякаш ветрецът разнесе из въздуха някакво вълшебство, което смени настроението и на двамата.
— Роуз! — Доктор Нийл се наведе към нея с блеснал поглед. — Мисля, че точно в момента нещата започват да се оправят.
Тя бързо се обърна и разбра какво има предвид той — една синя кола спираше до дървената ограда.
— Мамо! — изписка момичето, изскочи навън и хукна, както си беше босо, през окосената морава право в прегръдките на майка си.
Петнайсета глава
Тримата стегнаха набързо багажа и преди още слънцето да се скрие, бяха на път за Хабърд Пойнт. Лиам се готвеше за преместването от минутата, в която прочете съобщението на Патрик. Знаеше, че най-важното сега е да бъдат заедно, и затова напусна Роуд Айланд без никакво съжаление, само надраска няколко реда на приятеля си, за да не се безпокои за тях.
— Какво те накара да се решиш? — попита я той, когато потеглиха за дома.
— Оставих се на чувствата си — весело го стрелна с очи Лили. — Всичко се разви толкова бързо, че нямаше време да мисля.
— Той няма може да ни направи нищо, ще видиш — понижи глас Лиам.
— Кой не може? — обади се Роуз от задната седалка.
— Роузи, Роузи! — обърна се майка й към нея и побърза да отклони вниманието й. — Почакай да видиш кой те чака в залива на Хабърд Пойнт.
— Нани! — извика детето. — Доктор Нийл ми показа снимката й на лаптопа.
— Патрик ми я изпрати — обясни Лиам.
Той видя табелка за бензиностанция и сви. Бензинът беше на свършване.
Докато момчето пълнеше резервоара, тримата слязоха от колата да се разтъпчат. Роуз се завтече към магазина и Лили и Лиам я последваха. Беше странна дървена сграда, строена най-вероятно за живеене и след това пригодена криво-ляво за новата цел. Отпред имаше платформа с наредени рибарски лодки. На някои от тях стояха надписи: „Продава се“.
Пред вратата се виждаха пейки и люлеещи се столчета, стойка за вестници и табло за обяви и съобщения за продажби. Друго табло беше пълно със снимки на рибари, които държаха различни трофеи — триметрова ивичеста акула, един екземпляр от тигровите, дълъг около метър и половина, и огромна синя акула.