Те влязоха вътре. Дюшемето изскърца. Вдясно, близо до стената, имаше декоративно шадраванче с минерална вода, а пред тезгяха беше пълно с ръчно плетени кошници, местно производство. Лили грабна една количка и започна да я пълни с пресни домати, царевица, босилек и тиква. Роуз се затича към задната част на магазина и внезапно изписка.
— Какво е това? — изплаши се Лиам, погледна към Лили и двамата хукнаха след нея.
— Вижте! — извика детето и посочи зад избелелите червени завеси, които разделяха магазина почти на две.
Възрастните надникнаха над главата й. Беше като стая на ужасите. Всеки сантиметър от стената беше запълнен с висящи челюсти на акули, перки и опашки. Върху една паянтова маса бяха натрупани буркани с акули бебета във формалдехид с помътнели очи и остри муцунки, чиято форма не можеш да сбъркаш. На друга маса като в касапски магазин бяха нарязани различни части от акули и делфини — перки, опашки, зъби — и всичко имаше етикет и цена. Лили хвана ръката на Роуз и хукна обратно в магазина. Един мъж излезе от вратата зад тезгяха и се насочи към тях.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита той.
Беше едър, тъмноок мъж на нейната възраст, с черна мазна коса. На тениската му пишеше: „Капитан Ник — спортен риболов“.
— Вие ли сте капитан Ник? — запита Лиам.
— Същият! — дружелюбно отвърна той. — Вие сигурно искате да наемете лодка. Сега е моментът за големия улов. Пълно е с грамадни парчета. Прииждат отвсякъде, видях дори бели китове от Нова Скотия.
— Белугата е застрашен от изчезване вид — изрече остро доктор Нийл.
Мъжът се засмя:
— Знам, разбира се, но ние няма да ги ловим, само ще ги наблюдаваме. Трябва да си призная, че съм силно озадачен. Досега не съм бил свидетел на такова стълпотворение на риба от всички посоки на света. Всичко това ставало заради някакви гигантски вълни, които се образували в нашето море. Трябваше да видите какво уловихме вчера — невиждано същество с лилав гръб, страните му бяха розови, а перките — яркочервени. Беше дълго около метър и половина и плуваше зигзагообразно като змия. Сигурно идваше направо от тропиците.
— Това е лунна риба — поясни Лиам.
— Както и да се казва, беше нещо невиждано. Снимката й е на таблото отвън. Там можете да видите цяла галерия от непознати видове, хванати от мои клиенти.
— Всъщност аз се интересувам от вашите трофеи ей там, зад завесата — заплашително пристъпи към него Лиам. Консервираните бебета акули и различните части от забранени за ловуване видове още бяха пред очите му. Но Лили го извика навън, и то съвсем навреме, понеже както беше развълнуван от срещата си с нея и ядосан от жестокото отношение към морските обитатели най-вероятно нямаше да се сдържи и щеше да налети на бой.
Той излезе след нея и я намери пред таблото, за което им беше споменал капитан Ник. Лили погледна към Роуз, която скочи в един от люлеещите се столове пред магазина и се залюля безгрижно, увери се, че с нея всичко е наред, и му посочи една снимка с размазан образ.
— Дали е този, за когото си мисля? — попита тя.
Лиам се загледа в таблото. Веднага позна лунната риба, за която им разказа капитан Ник. Двуметровото й тяло блестеше на слънцето с ярките си цветове. Беше една от многото снимки на рибари, които гордо показваха трофеите си срещу фотоапарата. Какво ли нямаше на това табло — акули, риби меч, риби тон, екзотични видове, като тия тропическа риба. Пръстът на Лили сочеше един засмян рибар. Той показваше мрежата си, в която се виждаше четири и половина метров атлантически делфин.
— Не е това, което си мислите — застана зад тях капитан Ник. — Рибата не е мъртва.
— Това не е риба — изръмжа Лиам. — Делфинът е бозайник.
— Кой е рибарят? — попита Лили.
— Ох, няма значение кой е — с лека нотка на досада отвърна капитан Ник. — Важното е, че рибата е жива. Ние спазваме строго всички разпоредби.
— Защо ловите делфини? — попита остро океанографът.
— При цялото ми уважение — изкриви устни мъжът — това не е ваша работа.
— Хайде, Лили, нямаме повече работа тук! — каза Лиам. Махна на Роуз и закрачи към колата. Опитваше се да изглежда спокоен, но кипеше от възмущение. Не му се искаше да помрачава този ден — след дълга и мъчителна раздяла тримата най-сетне бяха заедно, а и си имаха достатъчно свои проблеми за разрешаване. Реши по-късно да се обади на Джон, а също на Патрик и Джуд. Трябваше да разбере какво става тук.