Хвърли последен поглед към таблото. При снимането фотографът сигурно беше мръднал, понеже снимката беше замазана и името на кораба не можеше да се разчете, но той безпогрешно разпозна ехидната усмивка на капитана. Корабът се казваше „Мар IV“.
— Видя ли това? — прошепна Лили.
— Джерард Лафарж — изсъска Лиам.
И независимо какво говореше капитан Ник, делфинът беше мъртъв.
Скоро тримата спряха пред „Морска градина“. Слязоха от колата и Лиам усети със сърцето си — най-после си бяха у дома. Те се прегърнаха и дълго стояха така, наслаждавайки се на мира, който завладя душите им. Очите на Лили се сливаха със сините води на залива зад тях и той не се сдържа — целуна я веднъж и после още веднъж, за да усети вкуса й, да се увери, че не сънува.
Неочаквано зад тях се чу смях и сподавени гласове. Лиам се обърна, видя някакви хора да се задават по пътя и сърцето му отново се сви. Страхът за Лили и Роуз все още го измъчваше, а и ужасната гледка в магазина на бензиностанцията си казваше думата. Лили забеляза тревогата му, хвана го за ръката и го поведе към групата. Това бяха Тара и Бей със семействата си, които беше поканила, за да отпразнуват завръщането им. Представи ги един на друг и Лиам подаде ръка на приятелките й, на съпрузите им Дан Конъли и Джо Холмс и децата, които поглеждаха любопитно към непознатото момиченце.
Лили засия от радост, когато дойде ред да представи Роуз. С майчина гордост се изправи пред всеки един и тържествено го запозна с дъщеря си, докато останалите гледаха възхитено ту нея, ту Роуз. Отстъпил малко по-назад, Лиам се усмихваше и се любуваше на щастието й. За тях тримата този ден щеше да остане паметен.
— Ние с Бей сме най-добрите приятелки на майка ти, още от времето, когато бяхме на твоите години — каза Тара и погали меката коса на Роуз.
— На какво си играехте като малки? — попита тя.
Жената си спомни за всичките лудории, които бяха правили трите, и се усмихна хитро, сякаш беше готова отново да скрои някоя шега:
— Ходехме с лодка до Острова на чайките, стигахме чак до Индианското гробище. Търсехме съкровище на малкия плаж, разноцветни стъкълца и лунни камъни, правехме си огърлици от мидени черупки. Обичахме да играем тенис до късно през нощта, ходехме на кино и често си оставяхме бележки из чекмеджетата в магазина на Фоли…
— Звучи забавно — обади се Роуз. — И аз правя такива неща с Джесика.
— Това сигурно е твоята приятелка.
— Ъхъ. Тя е в Кейп Хоук.
— Е, мисля, че и тук ще ти хареса. Сигурна съм, че бързо ще се включиш в тази банда — посочи тя към другите деца.
— Толкова се радваме да се запознаем с теб, Роузи — пристъпи към тях и Бей. — Ние много обичаме майка ти и, признавам, вече сме влюбени и в теб.
Момичето се изчерви от удоволствие.
Лиам наблюдаваше сцената и изпитваше гордост като всеки баща. Роуз притежаваше естествения чар и любознателност на майка си. Стремежът й към знание я подтикваше да изследва непознати неща, да чете книги, които даваха много по-задълбочена информация от тази в училище, и той се ласкаеше, че има заслуга за това. Преди два дни я беше заварил да седи на колене пред библиотечния шкаф и да чете за белугите в един стар брой на „Морски бозайници“.
— Знаеш ли, че имат зъби? — съобщи му тържествено тя. — Ядат черупчести видове, главоноги и морски червеи. Черупчестите са раци и омари. Не е чудно, че на Нани й харесва тук. Видях много чайки, които стискаха малки рачета в човките си.
— Точно така — усмихна се Лиам, преливащ от гордост. — Ти ще станеш чудесен океанограф, Роуз Малоун! Точно затова доктор Стенли те назначи за помощник-капитан на лодката си.
— Ще стана като теб, нали! — засия тя.
Вечерният бриз изпълни градината. Слънцето хвърляше дълги сенки върху вълните и морените край брега. Тара и Бей носеха пица и сега я сложиха във фурната. Лили задуши царевица и наряза домати за салата. Децата се скупчиха около Роуз, нетърпеливи да се запознаят с най-новия член на групата. Бей и Дан имаха четири деца — Елиза, Ани, Били и Пиджийн, а бебето Джо беше на Тара и Джо. Роуз веднага запомни имената им и това беше достатъчно да ги почувства близки.
Лиам приседна на верандата до Лили. Заради децата разговорът на възрастните беше общ и неангажиран — времето, лятото, планове за есенен турнир по тенис, състоянието на Мийви. Лиам включи лаптопа и влезе в програмата. Видя познатата зелена светлинка на точка номер 122 и въздъхна облекчено.