— Къде е Нани сега? — попита го Роуз и зашари с поглед из залива.
— Ето я — посочи Лиам към екрана. Програмата бе изчислила местоположението й — около километър навътре.
— Може би търси раци — каза тя и обясни важно: — Белугите ядат раци.
— И ние можем да наловим раци отпред на скалите — скочи Били, третият по ред от четирите деца на Бей и Дан.
Лили веднага започна да търси рибарски мрежи и тежести, и подходящо оборудвана, групата потегли към брега, водена от каките Ани и Лизи. Не след дълго се чу характерен звук от чупене на мидени черупки — децата чистеха миди за примамка. В същата минута възрастните заговориха един през друг.
— Колко се радвам, че най-после сте тук и тримата! — възкликна Бей.
— Много време бяхте разделени — обади се и Тара и гласът й беше изпълнен със съчувствие.
— Радвам се да ви видя на живо, така да се каже! — усмихна се Дан и се приближи към Лиам. — Слушал съм много за вас.
— Сега вече официално сте в Хабърд Пойнт.
— Благодаря за посрещането! — засмя се доктор Нийл и се обърна към Джо, съпруга на Тара. От Лили знаеше, че той работи във ФБР. — Дали не правим грешка, като се завръщаме посред бял ден. Едуард би могъл лесно да ни види.
— Труден въпрос — почеса се Джо. — Зависи…
— От какво?
— От една страна, като се криете, вие го правите по-силен отколкото е, позволявате му да се мисли за господин „Голямата работа“. За нарцисист като него всяка проява на слабост от твоя страна, Лили, е победа. Целта му е да те види изплашена, плачеща, още по-добре — в несвяст.
— Знаел ли е, че Лили е жива? — запита Лиам.
— Знае, че той не я е убил — поясни Джо. — Най-вероятно е бил наясно с положението.
— Сигурно ни е издирвал. — Лили хвърли поглед към Роуз, която шляпаше из плитчините с другите деца.
— И аз така мисля — съгласи се Джо. — Но е действал много внимателно. Той беше заподозрян по случая и въпреки че не те е убил, е знаел, че полицаите душат около него. Той… има какво да крие. Затова се е стараел да бъде примерно момче.
— Какви неща крие според теб? — заинтересува се тя.
Джо сви рамене:
— Той е мошеник. Фактът, че е борсов агент с клиенти, които никой не е виждал, а и женитбите му… Най-вероятно мами хората и се възползва от парите им.
— И от любовта им — горчиво каза Лили.
Лиам я погледна и сърцето му се сви от жал. Тя беше отдала любовта си на Едуард, а той я бе използвал и наплашил дотолкова, че сините й очи още бяха пълни с болка и страх. Колко много му се искаше да изтрие от тях всеки спомен за този подлец! Тя беше споделила с него някои подробности от семейния им живот, но други беше заровила дълбоко в себе си и те щяха да я преследват още дълго. Деветте години в Кейп Хоук бяха период на изцеление. Самият факт, че беше готова да се изправи отново срещу миналото си, доказваше това. Но не всичко беше преодоляно. Съвсем не всичко…
— Ние бяхме на сватбата ти — заговори Тара, — виждахме как постепенно започна да се затваряш в черупката си. Колкото повече време минаваше, толкова по-усърдно се криеше от нас.
— Живеехме изолирано. Той не можеше да търпи приятелките ми — каза Лили, потръпна и обви плътно ръце около раменете си.
Лиам се приближи до нея, за да я предпази от вятъра, макар да знаеше, че морският бриз няма нищо общо със студа, който чувстваше тя. Той идваше от най-скритите кътчета в душата й, от спомена за мъжа, който беше разбил мечтите й и беше прогонил всяко същество, което тя обичаше.
Но сега Лили беше сред приятели. Време беше да извади чудовището на бял свят. Тя събра кураж и заговори. Малко по малко пред тях се очерта образът на истинския Едуард, човекът, който я беше принудил да напусне дома си и да се скрие в онова малко градче в Канада. Лиам беше поразен от разкритията й. И той като Бей и Тара подозираше истината, но никога досега не си беше давал ясна сметка за ужаса, в който е живяла неговата любима.
Тя стана рязко от стола, за да провери дали Роуз е добре. Нощта беше топла и спокойна. Децата се смееха и си бъбреха, газеха из водата около скалите. Слънцето беше залязло, но луната вече заемаше мястото му и заливаше нащърбения от острите камъни бряг с бяла светлина. Бей подвикна на Ани и Елиза да доведат малкия Джо.
Лиам очакваше Лили също да повика Роуз, но тя се полегна на парапета на верандата и се загледа в децата. Дъщеря й изглеждаше омагьосана от живота, който кипеше в плитчините. Заничаше между камъните и пискаше от радост при вида на тъмнозелените водорасли, сребърните рибки, лилавите миди, раците. Той си спомни своето детство и прошепна в ухото на любимата си: