— Имам белег от операциите — неочаквано заяви момиченцето.
— Наистина ли?
Роуз кимна и потърси с поглед разрешение от майка си да й го покаже. Лили се смая. Здравето на Роуз беше изключително важна част от живота и на майката, и на дъщерята, а тя беше готова да разкрие пред Мийви най-съкровените си тайни.
Помогна й да свали блузата и възрастната жена различи най-новия от четирите белега под ключицата.
— Последната операция беше малко след рождения й ден — обясни Лили, — но сега вече е добре.
— Много се радвам — каза Мийви. Не изглеждаше отвратена или разстроена. Усмихна се мило на детето, сякаш искаше да му каже, че на някои хора се случват такива неща — да претърпят операция или да изпаднат в кома — но животът си продължава. — Боли ли?
— Не, само сърби.
— Аха! — поклати глава тя. Хвана малката ръчица на Роуз в своята и каза: — Много ми харесва името ти. Роуз — роза.
— Радвам се. И двете с мама сме кръстени на цветя.
— Майка ти е кръстена на цвете? — повдигна вежди Мийви и срещна погледа на внучката си.
— Лили — това е името, което приех, след като избягах. Напомня ми за твоята градина, за разкошните лилиуми, които греят като слънца.
— Моята градина тъгуваше за теб — каза старата жена и в очите й се появиха издайнически сълзи.
— И аз тъгувах за нея, и най-вече за теб. Имам толкова гоблени с „Морска градина“, кладенеца, къщата, розите, беседката…
— Прекрасни са! — обади се Лиам.
— Благодаря! — усмихна се Мийви и погледна към него. Опита се да го прецени, без да го притесни. — Отдавна ли познавате внучката ми?
— Запознахме се няколко дни преди да роди.
— Достатъчно дълго — каза тя и очите й светнаха.
— Познавам я добре и я обичам — отвърна открито той.
Доволна от информацията, Мийви се отпусна на възглавницата. Позволи си да помисли и за себе си, за това, че беше все още жива и семейството й беше около нея. Внезапно се почувства стара и уморена, като че ли едва сега усети товара на деветте самотни години.
Лили разбра, че баба й повярва на Лиам и го хареса. Забеляза го в очите й, но видя и изтощението от дългия разговор.
— Бабо, няма да те изморяваме повече — каза тя. — Сега имаш нужда от много почивка.
— Миличка — възпротиви се Мийви, — чувствам се толкова добре, че мога да ви изтанцувам един степ.
Лили се засмя. Тя също беше възбудена от щастливата среща, но баба й, изглежда, губеше сили, страните й бяха хлътнали и бледи. Сестрите взеха да се навъртат наоколо и да им дават знаци, че е време да тръгват, но тя все още не пускаше ръката й. Не смееше да я остави, макар да знаеше, че утре ще я види пак. Толкова дълго време живяха разделени, че да бъдат отново заедно, беше като безценен божи дар за нея. Страхуваше се да си тръгне, сякаш до утре можеше да я изгуби отново. Ръката й затрепери и Мийви усети тревогата й.
— Всичко ще бъде наред, скъпа — стисна нежно пръстите й тя.
— От къде знаеш? — попита Лили.
— Просто знам. Моля те, Лиам, подкрепи ме!
— Баба ти е права, Лили! Сега вече всичко ще бъде наред. — Той сложи ръка на рамото й.
— Има една молитва на Сейнт Джулиан от Норич — заговори баба й. — Много интересна светица — мистик. Всички светци, които почитам, са мистици, в тях има непоколебима вяра в бога и в доброто. С тях се случват невероятни неща, защото те възприемат света не със сетивата си, а със сърцето. Казвах тази молитва всеки ден, докато те нямаше. Тя започва така: „Всичко ще е добре и ние ще сме добре, и всички около нас ще са добре.“
— Харесва ми! — обади се Роуз.
— И на мен — присъедини се и Лиам.
— Много помага — каза Мийви. — Обещай ми, че ще изпробваш силата й, скъпа!
— Ще опитам — изрече Лили, но съмненията не я напускаха и тя продължи да стиска ръката на баба си.
В стаята влезе един лекар и записа данните от сутрешния статус на болната в една голяма тетрадка.
— Кога мога да се върна у дома? — попита го Мийви.
— Зависи — отвърна той. — Утре ще ви изпратим при невролога за някои изследвания и тогава ще решим.
— Не се тревожи, бабо! — наведе се Лили и целуна ръката й. — Скоро ще те взема от тук. „Морска градина“ те очаква.
— Нямам търпение — въздъхна тя и се усмихна към Лиам. — Моля те, грижи се за нея, докато се върна.