— Ето откъде се сети, че ихтиологът е бил нападнат от акула — досети се Патрик.
— Да. Личи си, че Лиам е преследван от някакъв кошмар. Очите му имат същото изражение като на Питър. Някои хора имат нужда да разберат нещата, които ги плашат, за да ги преодолеят.
Патрик премести един стол до нея и седна:
— Мийви, трябва да те попитам нещо. Спомняш ли си, когато Едуард дойде у вас през лятото?
Тя смръщи вежди и се замисли.
— Да — започна колебливо, но гласът й постепенно укрепна. — Бях в градината заедно с Клара. Той спря пред мас и каза, че бил в района по работа и използвал…
— Спомняш ли си да си го молила да поправи нагревателя?
— Разбира се, че не! — възмути се Мийви.
— Лили изказа някои предположения и ние имаме основите да й вярваме.
— Какво казва тя?
— Мисли, че Едуард е направил нещо с нагревателната система в къщата и те е отровил. Може би е подозирал, че Лили е жива, и е намерил единствения начин да я върне отново тук. Чрез теб.
— Знаел е, че ако имам нужда от нея, тя не би се колебала да дойде — измърмори Мийви и очите й потъмняха.
— Предполагаме, че е бърникал из тръбите в мазето. Отзад има вратичка, точно над вълнолома. Възможно е да е блокирал системата, да е запушил с нещо вентилационната тръба. Огледахме и открихме единичен пръстов отпечатък, но не и ясни доказателства. Във всеки случаи намерил е някакъв начин да напълни къщата с въглероден окис. Не си могла да го подушиш, нито да го видиш.
— Сега е лято. Никога не бих се сетила за въглероден окис — каза жената. — Но не е невъзможно. Вече съм стара и често ми става студено, дори и когато другите хора се потят от жега. Понякога включвам нагреватели или паля камината.
— Едуард сигурно е знаел за това. Има ли нещо, което ти е направило впечатление през последните дни? Нещо необичайно, каквото и да е то?
— Не си спомням — отговори тя и Патрик разбра, че я е разстроил. Беше се смъкнала на стола по-бледа и изпита отпреди. Той хвана ръката й и усети, че е студена. Потърси термостата, за да намали климатика. Не успя да го види, свали бялото одеяло от леглото и грижливо я зави от брадичката до премръзналите й колене. Седна до нея и отново хвана ръката й. През тези девет години те бяха прекарали много време заедно и той я обикна като своя баба.
— Поне едно хубаво нещо излезе от цялата тази каша — продължи Мийви. — Лили срещна Лиам.
Той кимна, но не можа да разбере защо жената се вторачи така изпитателно в него. Тя изтри очите си със салфетка и му се усмихна:
— Някога се молех вие двамата с Лили да се съберете. Една от причините за развода ти беше именно тя, нали? Толкова се беше отдал на този случай… толкова силно те вълнуваше тя, че се чудех…
Патрик стана и се загледа през прозореца.
— Надявах се да я намериш — продължи Мийви, — да я обичаш и да закриляш нея и бебето. Сега се радвам, че тя е срещнала Лиам, но се безпокоя за теб. Сигурно ти е трудно.
Той отмести поглед от прозореца и се наведе над нея:
— Мийви, срещнах друга жена.
— Наистина ли? — Очите й блеснаха.
Патрик кимна и приседна на стола до нея.
— Тя е прекрасна, но е много далече от тук. И тя като Лили е преминала през ада. Била е наранена… Няма да повярваш, ако ти кажа… Добре де, тя е била съпруга на Едуард след Лили.
— Онази жена от Бостън? Май, че се казваше Пати и имаше дъщеря на годините на Роуз. Чакай, ще се сетя… Грейси, казваше се Грейси.
Патрик потвърди. Усети как настръхва само при споменаването на любимото име.
— И тя е избягала от него в Нова Скотия — продължи той. — Двете с Лили са гледали твърде дълго снимката, която е висяла над леглото на Едуард — китоловен кораб на пристанището в Кейп Хоук — и когато са избягали, са се насочили към първото място, което им се е сторило достатъчно далече от него. Сега името й е Мариса Тейлър, а дъщеря й се казва Джесика.
— И ти…
— Срещнах я, когато отидох там заради Лили. Тя е… красива. Свири на цигулка. Двете със сестра й са свирили в дует, но сега не си говорят заради Едуард. Той не й е позволявал да се вижда с нея и я е тормозел, както е тормозел Лили. Опитах се да й помогна, да убедя сестра й да й прости, но тя не иска и да чуе.