Мийви го погледна и каза мило:
— Ох, Патрик! Ти направи толкова много за Лили и за мен. Помогна ни да съберем парченцата от разбития си живот, а разби своя.
— За какво говориш?
— За твоя брак, скъпи. Може да си много упорит, печен, както самият ти си казвал, но не се прави, че разводът не те е наранил. Знам, че се чувстваш самотен, и ако бях на твое място, щях да отскоча до Кейп Хоук и да видя Мариса. Дори и да страда за сестра си, сигурна съм, че за нея ще бъде голям късмет да има такъв приятел като теб.
— Не знам, Мийви — сви рамене той.
— Патрик, за тези осемдесет и три години научих едно нещо със сигурност — животът е твърде кратък и ценен, за да си губим времето в сръдни и колебания. Сестрите са решили да пропуснат шанса да бъдат заедно, но ти? И ти ли ще го пропуснеш? Заминавай при нея!
Патрик я погледна, сякаш беше нейният малък внук, който се учеше да живее от най-умната жена на света.
— Моля те, Пат! — погледна го тя и в очите й избухна пожар. — Не позволявай на Едуард да смачка и теб! Върни си живота и върни живота на Мариса. Не се предавай!
Не намери сили да й отговори, само кимна и усети, че Мийви стиска ръката му. „Не се предавай.“ Патрик си повтори наум думите й и реши, че трябва да опита още веднъж. Нямаше какво да губи. Беше толкова самотен, че ако Мариса го отблъснеше, не можеше да стане по-зле. Да, помисли той, време беше да стяга куфарите, каквото и да го очакваше в Кейп Хоук.
Рано или късно това щеше да се случи. И Лили, и Лиам знаеха, че е неизбежно, но въпреки че го очакваха, той се оказа неподготвен, когато Едуард се изправи пред тях.
Беше привечер, Лили приготвяше вечерята в кухнята. Цял следобед тя беше в болницата, а Лиам и Роуз се разходиха до рибарския магазин за омари. Купиха царевица от щанда за зеленчуци, после отидоха до пекарната и взеха боровинков пай. Наминаха и през сладоледената къща за голяма кутия сладолед с праскови. Лиам се забавляваше да развежда Роуз и да пазарува по същите улици, по които някога е играла малката Лили.
След като напазаруваха, двамата тръгнаха към скалите за морска вода. Варени в морска вода, омарите бяха много по-вкусни.
— По тези брегове има ли омари? — попита детето.
— Разбира се! — отвърна той. — Тук е подходящо място за тях. Могат да се крият из камъните и да си устроят удобни местенца за живеене.
— И в Кейп Хоук има, нали?
— Да. Всъщност по-голямата част от улова на рибарите и тук, и на север, са именно омарите.
— Ние можем ли да си уловим сами? — попита Роуз и хвана пазарските торби, докато Лиам напълни купата с вода. После събраха и малко водорасли. Семейство Нийл винаги приготвяха омарите с водорасли и Лили искаше да опита семейната им рецепта.
Тръгнаха бавно по обратния път, за да не разлеят водата. С босите си крака Роуз балансираше върху камъните без проблеми. Вечерта беше хладна и тя беше с пуловер. Ръкавите й бяха дръпнати над лактите, а крачолите на джинсите, навити до коленете. Лиам обожаваше да я вижда така — едно безгрижно хлапе, което си играе сред скалите.
— Можем — провикна се след нея той. — Трябва ни само лодка и няколко съда за раците.
— Можем ли да намерим лодка? — попита тя и очите й заискриха от вълнение.
— Ако майка ти ни позволи.
Решиха да съберат и малко миди за вечерята. За Лиам това беше сгоден случай да каже на бъдещата океаноложка латинското им наименование — Homardus americanos за омарите и Mytilus edilis за мидите. После се огледаха за Нани, въпреки че за нея още беше рано, тя излизаше на брега късно нощем. Не я видяха и се изкатериха по скалите към двора.
Щом завиха покрай задния край на къщата, Лиам го видя. Веднага разпозна набитата мускулеста фигура, неестествената усмивка и блестящите зелени очи, които го преследваха от мига на предишната им среща в Роуд Айланд.
Първата му мисъл беше как да предпази Роуз. Искаше да я грабне и да я скрие зад себе си, но здравата му ръка държеше купата с водата, а протезата му нямаше да издържи на усилието. Момиченцето продължи да подскача напред и изведнъж се оказа точно пред Едуард. Лиам се вцепени, сякаш видя някакъв огромен ТИР да връхлита върху нея, а не баща й, който тъкмо слизаше от ягуара си.
— Роуз — пророни той.
Тя застина на място при вида на мъжа, който изкачи външните стълби и застана до кладенеца.
Едуард клекна пред нея и хвърли една от ослепителните си усмивки. Държеше се така, сякаш тя беше сама на пътя. Лиам заряза купата на земята, хвана ръката на Роуз и я дръпна силно към себе си. Реакцията му беше инстинктивна, би реагирал по същия начин, ако трябваше да я спасява от някоя змия например. Тя го погледна изненадано. Въпреки че не отместваше очи от Едуард, той долови шока от грубата му реакция и сърцето му се сви.