Дълго след като дишането им се успокои, Лиам продължи да я гали и да я целува. Двамата се отпуснаха върху свежата трева. До тях достигна крясък на чайки и той си спомни, че само преди няколко дни този звук караше Лили да се свива от страх и тревога за баба си и за това, което й предстоеше. Но сега тя лежеше до рамото му, загледана в небосвода, и протегна ръце към звездите, сякаш а-ха, и ще ги стигне.
— Лиам! — каза тя и гласът й прозвуча неочаквано звънко.
— Да?
— Колко звезди има там?
— Повече отколкото можеш да си представиш.
— Това май не е много точен отговор — засмя се тя.
— Добре, в нашата галактика са около сто милиарда.
Лили се усмихна, удовлетворена от отговора му:
— А как е латинското название на Нани?
— Delphinapterus leucas. — Той се надигна, за да погледне белугата, която шареше около брега. — Роуз го знае.
— Ти си учен, нали? Могат ли океанолозите да предскажат какво ще бъде времето през септември? — попита весело тя.
— Не знам — измърмори и усети как кръвта заблъска по слепоочията му. — Защо?
— Ами… Мийви скоро ще си дойде, Роуз е добре. Ти и аз… всичко е толкова прекрасно, че си помислих… Защо да чакаме повече? Септември е чудесен месец за сватба.
— Лили! — ахна той и я притисна до себе си. Очите му станаха толкова сини, че дори и нощта не можа да ги затъмни.
— Обичам те, Лиам! — прошепна тя и погледът й се изгуби в синята безбрежност на неговия. — Искам те! Отговорът ми е „да“!
— Наистина ли?
— Искам да се омъжа за теб. Една септемврийска сватба…
Той я погледна така, сякаш искаше да достигне с очите си до сърцето й. Видя на устните й да изгрява нежна усмивка и да стопява и последния тънък пласт лед в сърцата им. Призрачните планини атакуваха яростно подводния риф — грамадни двайсетметрови вълни чудовища, способни да унищожат всичко по пътя си. Лиам знаеше, че Лили е подгонена от едно друго чудовище, което искаше да изяде тази нейна усмивка, и се закле, че никога повече няма да позволи това да се случи.
Осемнайсета глава
Следобедното слънце позлатяваше челата на островърхите скали и превръщаше водите около тях в течно злато. Цигулките огласяваха градчето и подканяха всички да излязат от дома и да прекарат последните дни от фестивала навън, да отпуснат сърцата си и да се насладят на музиката. Мариса и Джесика седнаха на камъка до рибарските лодки да послушат музикантите.
— Мамо, защо няма да свириш? — попита момичето.
— Не мога да свиря без леля ти.
— Но ти написа нова песен специално за фестивала!
Това беше истина. Вдъхновена от думите на Ана, а може би и от гласа на Патрик Мърфи по телефона, тя съчини песен и я нарече: „Захвърлени сред бурята“. Беше напълно готова, но Мариса чакаше своята половинка — без Сам нямаше песен, нямаше „Паднали ангели“.
Една група ирландски момичета изтичаха към кея и завъртяха зелените си носии във вихрен танц. От другия край на павираната улица се зададе ван, на който пишеше „Остров Принц Едуард“. Членовете на техния състав скочиха в движение и запяха с пълни гърди. На сцената пред хотела един квартет от Йормут изпълняваше „Танцът на Морийн“ Съставът им се състоеше от две цигулки, свирка и един акордеонист, който потропваше в такт и свиреше с цялото си сърце.
Мариса ги слушаше с удоволствие, но надигаше глава при всяка кола, която се задаваше по пътя. От погледа й не убягна и задаващият се по канала ферибот. Бялата кабина на щурвала имаше цвят на старо уиски под косите лъчи на следобедното слънце. Малко по-назад лъсна черният гръб на кит, изду се като малък остров и изчезна между пенливите бели следи на ферибота. Всеки момент слънцето щеше да потопи лъчите си в океана и денят щеше да свърши. Още един пропуснат ден… Тя рязко обърна глава и се опита да се концентрира върху изпълнението на квартета. Добри бяха момчетата, дори много добри, но ако Сам беше тук, те не биха имали шанс.
Джесика стана и отиде към брега да дебне повторното появяване на кита. Те винаги излизаха отново — гмуркаха се по течението, което идваше от залива на Сейнт Лоурънс и гъмжеше с планктон, и после изскачаха отново на повърхността, за да поемат въздух. Ако Джесика имаше достатъчно търпение, щеше да дочака новото появяване Мариса беше сигурна в това.