— Мамо, имаме ли стар хляб? — попита задъхано. — Долу при лиманите видяхме лебеди, искам да ги храня.
— Сега ще намерим. — Лили отвори кутията за хляб.
— Искаш ли да ги нахраним заедно?
Отвори уста да каже „не“. Имаше много работа: трябваше да потърси адвокат, да се разрови из законите на Кънектикът, да опакова багажа им и да се приготви за ново бягство. Може би трябваше да потърси друго скривалище, далече от Хабърд Пойнт, от Блек Хол, от Кънектикът, от Съединените щати. Кръвта пулсираше в слепоочията й, волята й трябваше да се пребори с инстинкта за самосъхранение. Трябваше да избере — война или бягство. Но Роуз я гледаше с искрящи от нетърпение очи, гърдите й се надигаха задъхани от екзалтацията на деветте й години и тя се предаде.
— Разбира се! — отвърна весело, грабна хляба и хвана дъщеря си за ръка.
Момичето я поведе през хълма, покрай циментовия пояс, опасан с гроздове от миди, където Лили строеше пясъчни замъци като дете. Лиам ги чакаше малко по-надолу, при камъните. Роуз се добра до него с хляба в ръка. Лебедите плуваха царствено в сребристата мъгла. Лили улови погледа на Лиам. Гледаше я изпитателно и тя разбра, че той се досеща. Нещо се беше объркало.
Лебедите се плъзгаха величествено по водната повърхност — красиви и спокойни бели грации с оранжеви човки. След тях плуваха децата им, които идваха на бял свят в началото на всяко лято. Вече бяха поотраснали и въпреки че перушината им все още тъмнееше, тук-там се забелязваха бели пера.
— Мамо — обърна се към нея Роуз, — доктор Нийл ми каза, че лебедите са като белугите — раждат се черни, за да могат по-лесно да избегнат зъбите на хищниците. Изсветляват постепенно и когато станат възрастни, вече са чисто бели.
Тя кимна, неспособна да се включи в разговора.
— Не са ли прекрасни? — възторжено попита дъщеря й и протегна ръка към тях. Една майка лебед дойде толкова близо, че само с едно движение можеше да клъвне пръста й. Лили извика уплашено и се хвърли към нея, за да я дръпне към себе си, но изгуби баланс, залитна и одраска крака си на една залепена за камъка мида.
— Мамо! — писна момичето.
— Внимавай! — изкрещя в отговор майката, едва сдържайки сълзите си. Все пак успя да сграбчи ръката на дъщеря си и додаде, като се опита да бъде по-спокойна: — Уплаших се да не те нарани, миличка.
— Тя е добре, Лили! — Лиам бързо се озова до тях и им подаде ръка.
Лили кимна, но не му повярва. Той просто не знаеше. Не знаеше, че нито един от тях не е добре, че всичко се беше променило. Сивата мъгла изтъняваше и цветовете на пейзажа постепенно избиваха в призрачни петна. Водата беше сребриста, с металносини отблясъци, скалите сивееха, кафеникавото петно в далечината беше къщата, а розите в градината сякаш бяха лишени от живот. Всичко изглеждаше чуждо и злонамерено, всичко до най-малката подробност. Това беше един непознат и враждебен свят.
Двайсета глава
Семейството се събра в кухнята. Призовката минаваше от ръка на ръка, само Лили нямаше сили да я пипне отново. Пък и колкото да я гледаше и изучаваше, тя нямаше да изчезне.
Под предлог, че я кани на чай, Клара отведе Роуз в дома си, докато Лиам, Лили и Мийви решат какво да правят. Мъглата все още владееше залива и допринасяше за тягостното настроение в кухнята.
— Той ще направи всичко възможно, за да ми я отнеме — заговори Лили.
— Това никога няма да стане! — твърдо каза Лиам.
— Всичко стана заради мен — завайка се възрастната жена. — Ако не се бях разболяла…
— Не говори така, бабо! — нежно погали ръката й внучката й.
— Не трябваше да се връщаш — продължи Мийви. — Ох, миличка, защо не си събереш багажа и да си заминеш? Вземи Роуз и се върни в Канада. Скрий я някъде, дори иди по-далеч отпреди!
— Не можем да те оставим сама, Мийви! — намеси се Лиам.
Лили още не можеше да приеме мисълта, че щастливите дни бяха отлетели безвъзвратно. Знаеше, че Едуард ще научи и за нея, и за Роуз, знаеше, че няма да ги остави на спокойствие, но всичко беше толкова хубаво, че тя приспа страховете си. Това че беше тук, с баба си, заобиколена от приятели, че имаше любовта на Лиам и предложението му за брак — всичко това я беше изпълнило с увереност и духовна сила.