Преди женитбата често й говореше, че мечтае да стане баща. Но след това рефренът коренно се промени — толкова много я обичал, че я искал цялата само за себе си, щял да се чувства нещастен, ако тя си развали фигурата, и още приказки от този род.
И ето, те бяха в брачното ложе и правеха секс. Едуард не я поглеждаше, беше втренчил поглед някъде над главата й и блъскаше така, че тя стенеше от болка. Беше забравил, че е вътре в най-деликатното и нежно място от тялото й. Лили се хвана за таблата на леглото и потърси в себе си сили да издържи.
Сълзите бликнаха от очите й и намокриха възглавницата. Всеки път, когато правеха секс, мислено си повтаряше: „Може би този път ще стане, може би сега ще зачена, ще стана майка…“ Само че това, което правеше Едуард, приличаше повече на разрушение, отколкото на сътворение.
Сега, трепереща на масата сред своите близки, тя отново преживя унижението на онази вечер. Съзнанието й пазеше цяла колекция от лоши моменти и този беше един от тях. Това беше нощта, когато зачена Роуз. След като Едуард свърши, тя плака дълго и безутешно, а когато разбра, че е бременна, отчаянието я завладя напълно.
Припомни си следващия ден. Тогава отиде на гости на баба си. Никога не си позволяваше да безпокои Мийви с тревогите си. Обикновено се усмихваше, дори се смееше с глас и лъжеше на поразия. Всичко беше чудесно, всичко беше супер.
— Как си, мила?
— Супер.
— Искаш ли чай?
— Да, супер.
— Как прекара уикенда?
— Супер, направо супер.
А всъщност с всеки изминал ден ставаше все по-лошо. След една поредна размяна на жестоки обиди и викове Лили, изпаднала в истерия, изкрещя толкова силно, че гърлото й се сви от болка. Започна да се задушава, усети остра, раздираща болка в гърдите и се уплаши. Едуард я стрелна победоносно с очи, той винаги се радваше, кога то успееше да я доведе до такова състояние, после отиде в спалнята, тръшна се на леглото и демонстративно се зави през глава.
Тогава тя беше млада. Не знаеше какво чувстват хората с болно сърце. Опита се да запази самообладание, каза си, че това е просто нервна криза. Хвана ръката си и се опита да премери пулса, но беше толкова разстроена, че обърка броенето.
Едва успя да стигне до спалнята, открехна вратата и го извика:
— Едуард?
Той не отговори.
— Едуард, мисля, че… може би имам сърдечна атака.
Той не обърна никакво внимание, все едно че му се оплакваше от главоболие или от умора, или пък от някаква банална настинка. Лили не знаеше какво да прави. Трудно й беше да обмисли нещата трезво, но не искаше да звъни на 911. Само щеше да даде храна за приказки на клюкарите, и без това целият град шушукаше зад гърба й. При един предишен скандал няколко седмици по-рано съседите бяха извикали полиция.
— Всичко е наред, полицай! — посрещна ги Едуард с чаровната си усмивка.
Тя също се постара да изиграе своята роля.
— Аз съм добре! Наистина, всичко при нас е супер! — изрече и се усмихна и на полицая, и на разтревожената съседка.
На другия ден, докато стоеше от вътрешната страна на вратата и събираше смелост да се покаже пред хората, чу съседката да разказва снощната случка на своя приятелка. „Семейни разправии“ — каза тя и Лили пламна от срам.
Ето защо не искаше сирената на линейката да разбужда отново квартала. Наметна палтото си, отиде до колата, качи се и потегли към болницата. По пътя болката се изостри. Лили доби чувство, че има горящ въглен в сърцето си. Щом докосна гръдната кост, болката се разнесе из целия гръден кош, сякаш някой беше седнал върху гърдите й.
Докато стигне до болницата, силите й съвсем я напуснаха. Едва успя да прекрачи прага, добра се до фоайето и се свлече на една скамейка. С ръка на сърцето, тя зави от болка и от мъка. Идваше в тази клиника от бебе. Родителите й я доведоха тук на една година, когато се разболя от круп. После на четири, когато стъпи на ръждив пирон и трябваше да й сложат инжекция против тетанус. Тук си извади медицинско свидетелство седмица преди сватбата с Едуард. Тук беше медицинският й картон и всички от персонала я познаваха.
Сестрата от рецепцията си купи игли и конци за бродиране от нея. Жената от рентгена си поръча няколко възглавници за столовете в трапезарията си. Всички тук познаваха Мийви, бяха нейни съседи и Лили се замисли дали не беше по-добре да отиде другаде, някъде, където не ги познаваха и нямаше да гледат осъдително Едуард, когато случайно го срещнеха.