Сестрата от рецепцията я забеляза и се спусна да й помогне. Тя събра сили да каже:
— Мисля, че получих инфаркт.
Веднага се заеха с нея. Заведоха я при някакъв лекар, когото виждаше за пръв път. Искаше да помоли за жена, която да извърши прегледа. Страхуваше се, че той ще реагира като всеки мъж, ще й се присмее, ще каже, че прави от мухата слон, но нямаше сили за повече разговори.
Лекарят й направи електрокардиограма. Беше много внимателен и през цялото време не се отдели от нея. Не говореше, но я гледаше мило и загрижено и това внимание я накара да заплаче отново.
После я преслуша. С едната ръка държеше стетоскопа, а с другата я придържаше за рамото и това докосване беше по-нежно от любовните ласки на съпруга й. Сякаш й казваше, че тя е важна, че си струва човек да преслуша сърцето й и да се погрижи за нея.
После започна общия преглед. Той сложи пръсти върху гръдната кост и натисна леко. Лили веднага се сви от болка.
— Тук ли ви боли? — попита той.
— Да — едва изрече тя.
Болеше я костта, но още по-силно болеше зад нея, там, където никакви прегледи и стетоскопи не можеха да достигнат. Не спря да плаче през цялото време, докато лекарят й измерваше кръвното налягане и разчиташе електро кардиограмата. Той хвана ръката й и търпеливо изчака да се успокои. Попита я дали наскоро е преживявала стрес. Да, каза тя, няколко пъти. В работата? Не, вкъщи, отвърна и това бяха най-трудните думи, които някога беше изговаряла. Той кимна с разбиране и обясни:
— Не намерих никакъв кардиологичен проблем.
Лили нищо не каза. Изчака го да продължи:
— Разбира се, това трябва да се потвърди с един цялостен преглед, но не открих доказателства за прекаран инфаркт или сърдечен удар.
— Но… сърцето ме боли, толкова силно, че…
Той кимна. Погледна я сериозно и загрижено и това я изпълни с благодарност. Този мъж се отнасяше с уважение към нея, вярваше й, не й крещеше, че преиграва, за да предизвика съжаление. Това я успокои, даде й малко самоуважение.
— Мисля да ви назнача изследвания за стрес — каза той. — Разбира се, ще ви дам направление и за кардиолог, но не вярвам да открие нещо обезпокоително.
— Тогава какво ми е? — попита тя.
Той я погледна внимателно в очите. Беше млад човек, слаб, с големи сини очи и рядка руса коса. Хвана ръката й, сякаш този приятелски жест беше най-нормалното нещо на света, и каза:
— Според мен сърцето ви е разбито. Това, което ви боли, е наранената ви душа.
Думите му отприщиха нов порой от сълзи. Те покапаха по бялата престилка на непознатия лекар, който продължаваше да държи ръката й и да я гледа със съчувствие. Не очакваше да чуе такава диагноза от устата на специалист, но дълбоко в себе си знаеше, че е точно така.
Той написа направление за кардиолог и й го подаде. После откъсна лист от бележника си и надраска името на институцията, която според него щеше да й помогне: „Служба за защита от домашно насилие“.
— Но той не ме бие — промълви шокирана.
— Емоционалният и словесен тормоз може да бъде не по-малко разрушителен.
— Но все пак не е домашно насилие, нали?
— Питайте сърцето си — тихо отвърна той. Потупа я приятелски по рамото и излезе от стаята.
Лили стана и се облече. Все още трепереше, докато навличаше дрехите си. Гелът, с който я бяха намазали, за да направят електрокардиограмата, полепна по сутиена и блузата й. Запита се дали Едуард ще е буден, когато се прибере. Или се тревожеше, да не би да й се е случило нещо. Може да се е уплашил, че го е напуснала, а може би не? Мислите й препускаха хаотично. Страхуваше се от нестихващата болка в гърдите си, страхуваше се и за Едуард — какво щеше да каже той? В какво настроение щеше да го завари? Домашно насилие! Тя поклати глава. Лекарят беше много мил, но не разбираше. Едуард никога не би й посегнал. Да, караха се, дори много, имаха проблеми, но за това беше виновно детството му, което го изпълваше с толкова много гняв.
Лили беше чела за домашното насилие. Знаеше, че мъжете, които са бити като малки, често се отнасят по същия начин със своите съпруги и деца. Едуард е посегнал на Джуди, но нея не бе докосвал и с пръст. Не беше ли това явен знак, че иска да се промени, да бъде мил със съпругата си? Трябваше да обясни това на младия лекар, той явно още нямаше достатъчно опит. Но тръгнеше ли да обяснява, трябваше да му каже как се променяше Едуард в леглото и колко много я болеше, когато правеха секс, а беше срамежлива и не й беше удобно да говори за това.