На излизане отново срещна лекаря във фоайето. Говореше с друг пациент, но я видя и й кимна за довиждане. Тя успя да разтегне устни в нещо като усмивка, за да му покаже, че е добре: „Вече съм супер, не се тревожете за мен!“
Излезе навън и погледна още веднъж през стъклото, за да се убеди, че той не гледа към нея. После изхвърли листа с адреса в кошчето за смет до вратата, качи се и колата и потегли към къщи. Още не знаеше, че е бременна.
Девет години оттогава. Цяла вечност. Лили погледна през прозореца и се загледа в Роуз, която играеше безгрижно в двора на прабаба си.
— Трябва да потърсим адвокат — наруши мълчанието тя.
Беше хладно августовско утро, очертанията на дърветата и скалите се размиваха в гъстата мъгла, фиордите приличаха на черни петна върху сивкаво платно. Само дългият червен покрив на хотела оживяваше пейзажа и приканваше гостите на града да отидат на поляната и да проследят оспорваното състезание между тазгодишните музиканти.
Днес беше ред на Мариса да работи в магазина на Лили и двете със Сам решиха да репетират там, сред гоблените и паната. Не бяха свирили от дълго време — повече от две години и се налагаше да си припомнят някои техники. Тъмнокосата Мариса седна на едно ниско столче, а Сам се настани срещу нея и разлюля буйната си червена грива. Погледнаха се в очите и плъзнаха лъкове по струните.
Бяха щастливи, че отново са заедно, и се чувстваха уверени и силни, както преди. Сутринта Мариса направи кафе и сега то изстиваше в две чашки край столовете им, а Сам среса Джесика и й направи плитки. Всички се чувстваха уютно, както може да се чувства човек само в семейството си. Двете започнаха да свирят, но Мариса беше разсеяна. Питаше се кога най-сетне двете ще изяснят нещата помежду си.
Тя погледна през отворената врата на магазина и видя Джеси, която разхождаше Флора из поляната пред хотела. Само след час хората щяха да опънат одеялата си на същата поляна, за да проследят изпълненията на музикантите, но какво можеше да се направи! Няма начин да спреш кучето да си свърши работата, няма начин да прогониш и хората от хубавата музика. Някои от тях, по-предвидливите, си носеха сгъваеми столчета, други стояха на групи и чакаха мъглата да се разнесе, за да разпънат одеялата. Всички бяха облечени подходящо за сезона — шлифери, мушами и обувки за мокро време. Мариса знаеше, че Патрик е разрешил на Джеси да играе с Флора, колкото и когато си поиска, и не се учуди, че я вижда с кучето. Искаше й се да зърне и Патрик и скришом от сестра си огледа околността, но не можа да го открие.
— Да си поемем дъх за минутка, а? — попита Сам.
— И аз щях да те помоля — усмихна се тя.
Преминаха зад големия щанд и си наляха по чаша студен чай от хладилника, който Лили държеше в малкия офис отзад. Чукнаха церемониално чашите и се усмихнаха една на друга.
— Радвам се, че дойде! — каза Мариса. — Вече бях изгубила надежда да те видя отново.
— Аз самата не вярвах, че някога ще дойда.
— Когато Патрик ми каза, че си се прибрала в Балтимор, бях… шокирана.
— Не исках да те нараня! — отвърна Сам.
Мариса се чувстваше неловко. Не беше толкова лесно да заличиш следите от двегодишната раздяла с два дни близост. Погледна към сестра си и сърцето й подсказа — ако искаше да я задържи, трябваше да говори.
— Не трябваше да се омъжвам повторно! — каза тя.
— Не трябваше да се омъжваш за Тед — поправи я Сам.
— Бях толкова самотна, Сам. Това се случи веднага след смъртта на Пол. Ти стоя един месец и си тръгна, а аз продължавах да се чувствам ужасно. Той беше винаги на разположение, изглеждаше, че ме обича, и най-важното, изглеждаше, че обича Джес.
— Знам и затова в началото се радвах за теб, повярвай ми. Но постепенно ти започна да се променяш, докато един ден открих, че си изчезнала. На мястото на сестра ми стоеше една непозната за мен жена.
— Сам! — преглътна сълзите тя и си спомни, че винаги е искала да бъде добър пример за малката си сестричка, да й показва правилния път в живота. — Сам, не знаех какво да направя, не знаех… Трудно е да ти обясня.
— Не е необходимо — нежно изрече Сам.
— Но…
— Мариса, ти основа клиниката и дома за временно настаняване на жени, подложени на домашно насилие. Говори с толкова много от тях. Мислех си, че си научила нещо. Не можех да си представя, че няма да разпознаеш този тип мъже.