— Аз също… Въобразявах си, че знам всичко, но той беше толкова обаятелен в началото, готов да се притече на помощ за всичко. Мислех, че ме обича.
— Не чувахме ли същите думи от всички пострадали жени, с които говорехме? — меко попита сестра й.
Тя кимна безмълвно. Припомни си колко пъти беше държала ръцете на уморени, объркани, изплашени и обезобразени жени, колко много сълзи беше пресушила.
— Това, което направи с кученцето на Джеси… това беше най-лошото — каза тихо. — Още не мога да си простя, че допуснах момиченцето ми да изживее такъв ужас.
— Когато ми каза, исках да дойда и да го убия — изрече Сам и очите й засвяткаха.
— Ето, заради това не исках да споделям с теб — вдигна поглед Мариса. — Страхувах се, че ще се отвратиш от мен, и се отдръпнах. Как съм могла да те отблъсна?
— Чувствах се безпомощна — поде Сам. — Знаеш ли кое ме обиди най-силно? Фактът, че ти забрави какъв прекрасен човек си, престана да се уважаваш.
— Какво? — попита сестра й шокирана.
— Гледах как му позволяваш да унищожи всичко, което те правеше единствена и неповторима, всичко, което те правеше моята Пати. Ти беше звездата на сестринското училище. Кой друг прекарваше всяка свободна минута в благотворителен труд, кой тичаше да ваксинира децата в най-бедните квартали на града?
Мариса слушаше навела глава.
— Кой се упражняваше до среднощ на цигулката, след като цял ден е тичал от училище в болницата и обратно, за да е сигурен, че изпълнението ни на сцената в края на седмицата ще бъде неотразимо? Ти беше тази, заради която публиката пълнеше бурканите ни с бакшиши и ние успявахме да си платим таксите в училище без проблеми.
— Ох, Сам… — изстена тя и закри очите си с ръце.
— Ти наистина свиреше като ангел — продължи сестра й. — И имай предвид, че ако имаше паднал ангел, това бях аз, не ти. Ако не беше моята сестра, да се грижи за мен, да ме води напред, сигурно щях да изпадна по пътя. Все се забърквах в разни каши, излизах с неподходящи мъже.
— Не е така, Сам! — вдигна глава Мариса. — Ти винаги си била чудесна, имаш най-доброто сърце на света, умееш да изпитваш състрадание. Точно това те прави отлична медицинска сестра… и въобще сестра и леля.
— Е, не мисля, че ни липсва състрадание и на двете. Винаги сме се раздавали — усмихна се Сам. — Ох, мила! Ти му даде толкова много любов! Душата ти е къс самородно злато, но той измерваше всичко в пари.
Тя се усмихна, избърса сълзите и посегна към молива.
— Това е страхотно за песен. Трябва да го продадем на някого.
— Душата й беше къс самородно злато… — запя Сам, хвана цигулката и се опита да нагоди някаква мелодия към фразата.
— … а той я продаде за дребни пари… — поде Мариса.
— … защото имаше парче тенекия вместо сърце… — допълни сестра й.
Двете избухнаха в смях и взаимно се аплодираха. Продължиха да импровизират върху думите и мелодията, сякаш никога не са спирали да го правят. Звуците се лееха от инструментите в пълен синхрон, краката им отмерваха ритъма в такт и сърцето на Мариса най-сетне се отпусна. Всичко щеше да бъде наред. Щом музиката се завърна в живота им, всичко щеше да се оправи. Музиката съпътстваше двете сестри през целия им живот. Тя ги зареждаше с енергия и радост и им помагаше да се справят с трудни изпити, тежко болни пациенти, безпаричие. Каквото и да ставаше през деня, след него идваше вечерта и те свиреха, пееха и продължаваха напред. И сега нещата отново застанаха по местата си. Те преминаха от новата си песен към „Ирландски момичета“, а после подхванаха „Гъски в блатото“. След това продължиха с любимия си репертоар.
— Написах нова песен — сподели Мариса, щом отново спряха за почивка.
— Наистина?
— Да. Нарича се „Захвърлени на бурята“.
— О! Надушвам автобиографичен елемент — ухили се Сам.
— Само далечен отзвук — отвърна Мариса и хвърли пореден поглед към вратата в очакване да се появи Патрик. — Много е проста, започва от си… — и хвана цигулката.
— Колко е хубава! — възкликна сестра й след първите няколко акорда. — Искаш ли да пробваме във фа мажор. Знаеш, че обожавам да свиря във фа мажор.
— Музика за душата? — закачливо я погледна Мариса.
— Точно така!
„Точно така“ — повтори си наум Мариса, за тях беше важна душата. Затова станаха медицински сестри, затова музиката беше техният живот.