Тя вдигна цигулката и двете сестри засвириха наново. Погледът й прекоси площада и достигна до ферибота, който тъкмо влизаше в пристанището. Тя внимаваше за синхрона между двете цигулки, но очите й продължаваха да търсят червенокосия ирландец, който й върна отново сестрата и докосна най-нежната струна в сърцето й, за да може тя да приеме отново музиката и да излее душата си в песен.
Двайсет и първа глава
Името на адвокатката беше Линдзи Грант Уиншип от фирмата „Хартфорд“, която се помещаваше в административния център на Лонг Айланд. Беше висока постройка с прозорци, които гледаха към старото кметство — достолепна сграда с позлатени куполи и строги форми, напомнящи за пуританския дух на първите колонисти. Лили седеше на коженото кресло срещу бюрото и сърцето й блъскаше в гърдите, сякаш току-що беше участвала в маратон. Всъщност състезанието едва започваше.
Линдзи беше около петдесетгодишна, висока и кокалеста, с прошарена кестенява коса. Сърдечна и добронамерена, тя успя мигновено да ги предразположи и в кабинета се установи атмосфера на доверие и взаимна симпатия. Кафявите й очи гледаха с участие и колкото и странно да беше, с майчинска загриженост. Кабинетът беше пълен с лични вещи: картини, рисувани от дъщеря й — портрети и пейзажи, наситени със златисто и кафяво. На бюрото й имаше безброй снимки на нейното момиченце от детските му години до дипломирането и още много камъни, мидени черупки и дребни сувенири, които Линдзи и семейството й бяха донесли от различни краища на света по време на летните си ваканции.
Тя слушаше внимателно и си водеше бележки в един бележник с жълта кожена подвързия. Лили разказваше подробно за сватбата, бягството си, раждането на Роуз и всичко, което беше последвало.
— Значи ти е донесъл лично призовката, вместо да изчака да я връчат по законния ред. Доста агресивно от негова страна — каза адвокатката, след като й разказа за последните събития.
— Едуард винаги е внимавал да не се покаже агресивен. Никога не ме е удрял, въпреки че…
— Изтънчените насилници никога не действат направо — обясни Линдзи. — Те използват прикрити заплахи, намеци, всякакви средства, за да насадят у жертвата страх, точно както е направил Едуард, когато ти е разказал за Джуди. Искал е да бъде сигурен, че си разбрала какво те очаква, ако не му се подчиниш. Ако нарушиш правилата, ще пострадаш — това е било посланието. По този начин се е опитал да наложи контрол над теб.
— Какво да очаквам сега, след тази призовка?
— Той ще те атакува чрез Семейния съд. Мъже като него използват съдебните процедури, за да сринат психически противника си. И съм сигурна, че няма да спре да прави опити за личен контакт, за да има възможност да продължи със заплахите. Лили, съжалявам, че трябва да ти го кажа, но много жени са подложени на сериозен тормоз по време на такива процеси.
— Но нали за това са съдиите, да установят истината? — възмути се Лиам.
Адвокатката направи гримаса:
— В съда той ще играе ролята на несправедливо обвинен. Ще отрече всичко. Ще изтъкне работата си като треньор на доброволни начала, за да се изкара благороден. Точно както е разказал и на Лили преди сватбата, за да я впечатли.
— Той ме объркваше постоянно, накара ме да се съмнявам в себе си, да не вярвам на собствената си преценка. Дълго време не можех да схвана що за човек е. Казваше ми едно, а правеше точно обратното. Казваше ми колко много ме обича и в същото време действаше срещу мен, сякаш ме мрази. Отне ми две години, докато се науча да държа сметка за действията му и да не обръщам внимание на думите.
Линдзи кимна разбиращо:
— Едуард е класически мошеник — изглежда добре, дава вид на почтен, но в същото време е манипулативен, егоистичен и пресметлив. Той наистина е вярвал, че те притежава, Лили. Мислел, е, че след женитбата ти му принадлежиш изцяло. Затова е толкова бесен сега. Твоето измъкване от властта му, твоето отрезвяване, което ти позволява да видиш истинската му същност, го вбесява.
— Но защо? Би трябвало да се радва — аз изчезнах, а банковите ми сметки останаха — не разбираше тя.
— За хора като него всеки опит да се изправиш и да защитиш правата си е удар по егото им. Ти си негова собственост и край. И това, разбира се, важи и за Роуз — допълни Линдзи. — Каква беше реакцията му, когато му каза, че си бременна?
— Разби нощната лампа във вратата — припомни си Лили. — Започна да рита стената, имах чувството, че ще пробие дупка в нея. Никога не съм го виждала толкова ядосан. Започна да крещи: „Казвал ли съм някога, че искам дете?“ Очите му потъмняха както винаги, когато изпадне в ярост.