— Той се е опитал да те бутне в пропастта? — шокирана попита Линдзи. — Опитал се е да те убие?
Тя кимна.
— Не е искал бебето — обясни Лиам, за да даде възможност на Лили да се съвземе.
— Или мен — промълви тя.
— Защото при евентуална смърт е щял да наследи всичко, което притежаваш — каза Линдзи и погледна към документите за финансовото състояние, които клиентката й беше предоставила.
— Инстинктът ми за самосъхранение ме спаси — продължи Лили. — Чух се да крещя и се вкопчих в каменистия насип край пътеката. Той започна да ме дърпа, да ми крещи, за да ме обърка. Не знаех докога ще ми стигнат силите, но за щастие почти веднага дотича един младеж, който изкачвал върха сам. Аз бях в истерия, забих нокти в ръката му и го замолих да ме свали до базовата хижа.
— Какво направи Едуард?
— Прихвана ме, за да се изправя, и най-спокойно му обясни, че се страхувам от височини. Извъртя всичко и младежът взе да ме поглежда, сякаш съм луда. Повярва на всяка негова дума. Бях толкова уплашена, че от устата ми излизаше по-скоро несвързан брътвеж, отколкото думи на разумен човек. Скоро се появи и една възрастна двойка — мъж и жена. Не знам какво си помислиха, но ми помогнаха да сляза до долу. Едуард вървеше след нас и се правеше на обиден. Линдзи, сигурна съм, че той искаше да ме убие! Вярваш ли ми?
— Вярвам ти! — твърдо отвърна Линдзи.
И Лили усети със сърцето си, че може да се довери напълно на Линдзи Грант Уиншип. Очите й гледаха открито, а гласът й беше решителен. Тази жена щеше да се бори за нея.
— Не му позволих да ме откара до дома — продължи малко по-спокойно. — Обадих се на баба и тя дойде да ме вземе.
— Постъпила си умно.
— Вече не се върнах в апартамента ни в Хоторн. Прибрах се в Хабърд Пойнт и започнах да кроя планове за бягство. Знаех, че ще бъде трудно да получа развод. Той нямаше да ме остави да си отида, нямаше да изпусне парите, които му носех. Умееше да убеждава хората и щеше да се изкара невинен, а мен най-вероятно щяха да ме помислят за луда. Единственият начин беше този, който измислихме с баба.
— И ти избяга?
— Да. Отидох в Кейп Хоук — каза Лили и погледна през прозореца към площада. Зловещият спомен беше отнел силите й.
Лиам използва паузата, за да попита:
— Той не е вписан в акта за раждане на Роуз, нали?
— Точно затова е подал молба за ДНК-експертиза — обясни Линдзи.
— Можем ли да се преборим?
— Ще се опитаме, но най-вероятно той ще победи. Съдията ще изиска експертизата, това е неизбежно. Лили, трябва да бъдеш готова на всичко. Едуард ще се представи за жертва, ще те обвини, че си крила дъщеря му девет години, ще си даде вид на чувствителен и любящ баща, който води това дело само за доброто на Роуз.
Лили усети заплахата и пулсът й се учести. Вече си го представяше — с очи като на предано куче, със смирена усмивка и фалшива скромност. Щеше ли съдията да види истинския Едуард зад тази маска? Изключено!
— Какво всъщност иска той? — попита Лиам.
— Уместен въпрос — каза Линдзи. — Защото какво казва, че иска, и какво наистина иска, според мен са две различни неща. Лили, трябва да си много силна, защото целта му ще бъде да получи пълно попечителство над Роуз.
— Не може да бъде! — извика тя. Стомахът й се сви на топка, прилоша й, но си наложи да изслуша какво още има да каже Линдзи.
— Разбира се, че не! Той цели друго — обясни адвокатката. — За него всичко това е едно състезание между вас двамата и той е готов на всичко, за да победи. Съдебната процедура ще му помогне да те стъпче, а Роуз… тя е пешката, с която иска да те матира. Той няма нужда от пълно попечителство, предполагам, че не иска дори равни права. Ако съдът му гарантира законните свиждания с нея, най-вероятно няма да се възползва, защото той не иска. И тук има едно силно оръжие, което можем да използваме срещу него.
— Какво е то? — попита Лиам, тъй като Лили беше прекалено разстроена, за да следи разговора.
— Издръжката. Щом е решил да си търси родителски права, ние можем да поискаме съдът да му присъди издръжка.
— Дори и да съм без лев, никога не бих поискала пари от него! — възмути се Лили.
— Знам, Лили — успокои я Линдзи. — Това е просто част от играта.
„Играта!?“ Наистина ли беше някакъв вид игра? Жестока еквилибристика със законите, която заплашваше да й отнеме детето и да превърне живота й в ад. Почувства се смазана, зави й се свят.