— Добро начало — подсмихна се детективът.
— Като се замислиш, това означава много. Оказа се, че често сме работили на едни и същи места. Аз се научих да управлявам ферибот, докато изпълнявах мисия в Южна Америка и строях училище в едно село. В същото време тя е била от другата страна на реката, помагала да оборудват болница и обучавала медицински кадри. Както и да е, пуснах я в кабината и й показах пристанището на Кейп Хоук, хотела и мястото, където се провежда фестивалът. Вече съм научил какво интересува хората, които идват за пръв път в града.
— Май не се случват много неща тук.
— Така е и точно затова обичам това градче — отвърна Ти Джей. — Светът е доста шумно и откачено място. Тишината и уютът на Кейп Хоук са като спасителен пояс за мен.
Ти Джей беше прав. Патрик погледна към брега. От тук Кейп Хоук изглеждаше съвсем спокоен, един заспал малък град в подножието на планината. Защо обаче в душата му нямаше нито мир, нито спокойствие? Мъглата се беше отдръпнала и той видя Джесика да подскача с Флора по моравата пред хотела. Вратата на магазина беше отворена, но Мариса не се забелязваше.
— В града ли живееш? — обърна се към Ти Джей.
— Да — кимна капитанът. — Имам апартаментче точно над управлението, което отговаря за ферибота. Защо питаш?
— Чудя се дали не познаваш някои от тези, дето кръстосват крайбрежието.
Ти Джей се засмя:
— Няма човек, който да не ги познава. Повечето от тях са от фамилията Нийл. Това семейство владее половината град. Лиам също е от тях. Той се занимава с опазването на живота в океана, само че сега не е тук.
Патрик знаеше всичко това още от първото си посещение в града, когато беше тук в качеството си на детектив.
— Знам, познавам се лично с Лиам. Този, който ме интересува, се казва Джерард Лафарж.
Усмивката слезе от лицето на Ти Джей и той изгледа подозрително събеседника си:
— Какво те интересува за него?
— Ще бъда откровен с теб — заговори Пат. — Разследвам го и трябва да разбера къде се намира в момента.
— Защо? За какъв дявол си се захванал с това леке? Направил ли е нещо? И защо избра да питаш точно мен?
Патрик се почеса по тила. Явно беше изгубил тренинг. Докато беше на работа, не би допуснал никой от разпитваните да му зададе повече въпроси, отколкото той самият би задал.
— Виж — каза примирено той, — аз съм само едно пенсионирано ченге, което се опитва да направи услуга на Лиам.
— Лиам ли? — отдъхна си Ти Джей. — Щом е за него няма проблем. Той е свястно момче, за разлика от шайката на Джери. Тези бандити си мислят, че могат да ограбват природата, както намерят за добре. Те са най-непочтените ловци на риба, които съм срещал, а повярвай ми, аз съм виждал много хора в морето.
— Имаш ли някаква представа къде може да е Джери сега?
Ти Джей се загледа към брега и замислено изрече:
— Странно е, че ме питаш. Чух разни неща напоследък…
— Какви неща?
— Някой спомена, че бил на юг. Ловял риба при Лонг Айланд.
— Доста далеч е отишъл, не мислиш ли?
— Не и за него — поклати глава капитанът. — Той ще отиде и в ада, ако знае, че ще изкара пари от това.
— Какви пари може да изкара на юг?
— Не знам. Чух за някакви грамадни вълни, предизвикани от чудовищен ураган. Те били привлекли множество необичайни за тази географска ширина риби.
— Да, Лиам спомена такова нещо — сети се Патрик. — Но половината от видовете са северни. Акули и бозайници, които могат да се срещнат и тук, но навсякъде по света са забранени за лов.
— Лафарж не го е грижа какво хваща в мрежите си, само да са пълни — поклати глава Ти Джей.
Фериботът намали скоростта и се плъзна към отсрещната страна на протока. Капитанът се извини и влезе в кабината, за да поеме управлението. Патрик отиде към задния край на палубата и се загледа в хората, които се суетяха около колите си и се приготвяха за слизане.
Цялата операция отне около петнайсет минути. Моряците освободиха пристигащата колона от коли и камиони и бързо натовариха чакащите превозни средства. Потокът към Кейп Хоук не спираше, въпреки че до края на фестивала оставаха само няколко дни. Платформата на ферибота се издигаше и пропадаше под напора на морските вълни и тежестта на колите. Патрик отново впери поглед във вратата на магазинчето, която се виждаше през тесния воден коридор. Обеща си, че щом се прибере в Кейп Хоук, ще отиде право при Мариса и ще я покани на вечеря. Нямаше да си прости, ако пропусне шанса да говори с нея.