— Странно? — рече Норман.
— Хайде стига, дръж се сериозно.
— Сериозно? — продължаваше Норман.
— Да не се опитваш, да избегнеш този разговор? Забелязах как умело се измъкваш, когато някой разговор не ти е интересен. Непрестанно ни развличаш с разни странични темички и се опитваш да ни отвлечеш вниманието от проблемите. Но мисля, че трябва да се вслушаш в думите ми, Норман. Защото проблемът с Хари е важен.
— Слушам те внимателно, Бет.
— И?
— Не съм присъствал на вашата среща и не знам какво да ти кажа. За мен в държанието на Хари не се забелязва никаква промяна, той си е същият — арогантен, заядлив и много, много интелигентен.
— И не смяташ, че е мръднал?
— Не повече от останалите.
— Божичко! Какво да сторя, за да те убедя? Помня, че съм разговаряла с един човек, а той го отрича. Това според теб нормално ли е? Нима смяташ, че можеш да се довериш на такъв човек?
— Бет. Аз не бях там.
— Искаш да кажеш, че причината може и да е у мен.
— Аз не бях там.
— Значи смяташ, че аз съм мръднала, а не той? Твърдя, че е имало разговор, а с никого не съм разговаряла.
— Бет.
— Норман, послушай ме. Нещо не е наред с Хари, а ти въобще не му обръщаш внимание.
В коридора се чуха стъпки.
— Отивам в лабораторията — заяви Бет. — Помисли върху онова, което ти казах.
Тя се изкачи по стълбата и в този миг влезе Хари.
— Знаеш ли какво? Бет се е справила чудесно с живото-обезпечаващата система. Всичко изглежда нормално. Разполагаме със запаси от въздух за петдесет и два часа, при настоящия темп на консумация. Това би трябвало да ни стигне. Разговаряш с Джери?
— Какво? — стресна се Норман.
Хари посочи екрана, където пишеше:
ЗДРАВЕЙ НОРМАН.
— Не знам кога се е появил. Одеве го нямаше.
— Е, сега вече е тук — рече Хари.
ЗДРАВЕЙ ХАРИ.
— Как си, Джери? — попита Хари.
БЛАГОДАРЯ ДОБРЕ. А ВИЕ КАК СТЕ? С ГОЛЯМО НЕТЪРПЕНИЕ ОЧАКВАХ ДА РАЗГОВАРЯМ ОТНОВО С ВАС. КЪДЕ Е КОНТРОЛНОТО СЪЩЕСТВО ХАРАЛД БАРНС?
— Не знаеш ли?
НЕ ДОЛАВЯМ ВЕЧЕ ПРИСЪСТВИЕТО МУ.
— Ами той… си отиде.
РАЗБИРАМ. НЕ БЕШЕ ОСОБЕНО ДРУЖЕЛЮБЕН. НЕ МУ БЕШЕ ПРИЯТНО ДА РАЗГОВАРЯ С МЕН.
Какво иска да ни каже, помисли си Норман. Че го е премахнал защото Барнс не бил особено дружелюбен?
— Джери, — заговори Норман, — какво се случи с контролното същество?
ТОЙ НЕ БЕШЕ ДРУЖЕЛЮБЕН. АЗ НЕ ГО ХАРЕСВАХ.
— Да, но какво стана с него?
СЕГА ГО НЯМА.
— А другите същества?
И ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА. ТЕ СЪЩО НЕ ОБИЧАХА ДА РАЗГОВАРЯТ С МЕН.
— Как мислиш, това значи ли, че той ги е премахнал? — попита Хари.
НЕ МИ БЕШЕ ПРИЯТНО ДА РАЗГОВАРЯМ С ТЯХ.
— Значи той е премахнал хората от Флотата? — запита Хари.
Не само тях, помисли си Норман. Той премахна и Тед, а Тед се опитваше да общува с него. Или с калмара. Дали гигантският калмар бе свързан с Джери? Как да го попита?
— Джери…
ДА НОРМАН. ТУК СЪМ.
— Хайде да поговорим.
ДОБРЕ. ОБИЧАМ ДА ГОВОРЯ.
— Разкажи ни за калмара, Джери.
СЪЩЕСТВОТО КАЛМАР Е ТВОРЕНИЕ.
— Откъде се взе?
ХАРЕСВА ЛИ ВИ? МОГА ДА ГО СЪТВОРЯ ОТНОВО.
— Не, не, моля те, не го прави — побърза да отвърне Норман.
НЕ ВИ ЛИ ХАРЕСВА?
— Не, не. Харесва ни, Джери.
ВЯРНО ЛИ Е?
— Да, така е. Харесва ни. Наистина.
ДОБРЕ. РАДВАМ СЕ, ЧЕ ВИ ХАРЕСВА. ТО Е МНОГО ВПЕЧАТЛЯВАЩО СЪЩЕСТВО С ГРАМАДЕН РЪСТ.
— Да, така е — кимна Норман и изтри потта от челото си. Боже, помисли си той, това е като да разговаряш с дете, което държи заредена пушка.
ТРУДНО МИ Е ДА СЪТВОРЯ ТОЛКОВА ГОЛЯМО СЪЩЕСТВО. РАДВАМ СЕ ЧЕ ВИ ХАРЕСВА.
— Много впечатляващо — съгласи се Норман. — Но не бива да го създаваш отново.
ИСКАТЕ ДА СЪЗДАМ НОВО ТВОРЕНИЕ?
— Не, Джери. Засега не искаме нищо, благодаря ти.
ЗА МЕН Е ЩАСТИЕ ДА СЪТВОРЯВАМ.
— Да, сигурен съм в това.