ПРИЯТНО МИ Е ДА СЪТВОРЯВАМ ЗА ТЕБ НОРМАН. А СЪЩО И ЗА ХАРИ.
— Благодаря ти, Джери.
АЗ СЪЩО МНОГО ХАРЕСВАМ ВАШИТЕ ТВОРЕНИЯ.
— Нашите творения? — Норман погледна към Хари. Очевидно Джери смяташе, че хората в станцията са сътворили нещо в отговор. Джери гледаше на това, като на някаква размяна.
ДА АЗ СЪЩО МНОГО ХАРЕСВАМ ВАШИТЕ ТВОРЕНИЯ.
— Разкажи ни за нашите творения, Джери — предложи Норман.
ТЕЗИ ТВОРЕНИЯ СА МАЛКИ И НЕ СЕ ПРОСТИРАТ ОТВЪД ВАШИТЕ СЪЩЕСТВА НО ЗА МЕН ТЕ СА НОВИ. И ТЕ МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВ.
— За какво говори той? — попита Хари.
ЗА ТВОИТЕ ТВОРЕНИЯ ХАРИ.
— Какви творения, за Бога?
— Не се ядосвай — предупреди го Норман. — Запази спокойствие.
МНОГО МИ ХАРЕСВА ТОВА ТВОРЕНИЕ ХАРИ. СЪЗДАЙ ОЩЕ ЕДНО.
А може би той възприема чувствата ни, мислеше си Норман. И ги окачествява като творения? Не, в това няма никаква логика. Джери не може да чете мислите им, вече го провериха. Да не провери ли отново? Джери, помисли си той, чуваш ли ме?
ХАРЕСВАМ ХАРИ. НЕГОВИТЕ ТВОРЕНИЯ СА ЧЕРВЕНИ. ТЕ СА МНОГО ДУХОВИТИ.
— Духовити?
ДУХОВИТИ = НАДАРЕНИ С ДУХ?
— Разбирам — кимна Хари. — Той смята, че сме много смешни.
СМЕШНИ = НАДАРЕНИ СЪС СМЯХ?
— Не съвсем — отвърна Норман. — Нашите същества са създали концепцията за… — той се поколеба. Как да обясни, какво означава „смешно“? Какво всъщност е шегата? — Нашите същества са създали концепцията за ситуация, която предизвиква смущение, и ние наричаме подобна ситуация смехотворна.
СМЕХО ТВОРНА?
— Не. Една дума — Норман я повтори буква по буква.
РАЗБИРАМ. ВАШИТЕ ТВОРЕНИЯ СА СМЕХОТВОРНИ. СЪЩЕСТВОТО КАЛМАР СЪЗДАДЕ МНОГО СМЕХОТВОРНИ ТВОРЕНИЯ ОТ ВАС.
— Ние не мислим така — рече Хари.
АЗ МИСЛЯ ТАКА.
Е, това вече обяснява всичко, мислеше си Норман, седнал зад пулта. По някакъв начин трябваше да обяснят на Джери за сериозните последствия от неговите действия.
— Джери, — поде Норман, — твоите творения нараняват нашите същества. Някои от тях вече ги няма.
ДА ЗНАЯ.
— Ако продължаваш да ги създаваш…
ДА АЗ ОБИЧАМ ДА СЪЗДАВАМ. ЗА ВАС ТОВА Е СМЕХОТВОРНО.
— …тогава съвсем скоро всички наши същества ще си отидат. И няма да има кой да разговаря с теб.
НЕ ИСКАМ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ.
— Зная. Но много същества вече си отидоха.
ВЪРНЕТЕ ГИ ОБРАТНО.
— Не можем да го направим. Те си отидоха завинаги.
ЗАЩО?
— Не можем да ги върнем обратно.
ЗАЩО?
Съвсем като дете е, мислеше си Норман. Кажи на едно дете, че не можеш да направиш това, което иска, че не можеш повече да си играеш с него и то ще откаже да го приеме.
— Нямаме тази сила, Джери. Силата да ги върнем.
ИСКАМ ВЕДНАГА ДА ВЪРНЕТЕ ДРУГИТЕ СЪЩЕСТВА.
— Той си мисли, че не искаме да играем с него — подхвърли Хари.
ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВОТО ТЕД.
— Не можем, Джери — рече Норман. — Ако имахме тази възможност, щяхме да го сторим.
АЗ ХАРЕСВАМ СЪЩЕСТВОТО ТЕД. ТОЙ Е МНОГО СМЕХОТВОРЕН.
— Да — кимна Норман. — Тед много те харесваше. И се опитваше да разговаря с теб.
ДА АЗ СЪЩО МНОГО ХАРЕСВАХ НЕГОВОТО ТВОРЕНИЕ. ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО ТЕД.
— Не можем.
Настъпи продължителна пауза.
ОБИДИХ ЛИ ВИ?
— Не, ни най-малко.
НИЕ СМЕ ПРИЯТЕЛИ НОРМАН И ХАРИ.
— Да, така е.
ТОГАВА ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВАТА.
— Той просто отказва да разбере — рече Хари. — Джери, за Бога, не можем да го направим!
ТИ СИ МНОГО СМЕХОТВОРЕН ХАРИ. НАПРАВИ ГО ОТНОВО.
Той определено възприема по-силните емоционални реакции като творения, помисли си Норман. Може би това е неговата представа за игра — да предизвика отсрещната страна и след това да се забавлява с нейния отговор? Нищо чудно нашите реакции, при появата на гигантския калмар, да са му доставяли истинска наслада. Значи това била представата му за игра.
ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО. ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО.
— Ей, човече — ядоса се Хари. — Я ме остави на мира!
БЛАГОДАРЯ ТИ. МНОГО МИ ХАРЕСА. И БЕШЕ ЧЕРВЕНО. А СЕГА МОЛЯ ВИ ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВАТА КОИТО СИ ОТИДОХА.
На Норман му хрумна едно идея.
— Джери, — заговори той, — щом толкова искаш да се върнат обратно, защо ти не ги върнеш?
НЕ МИ Е ПРИЯТНО ДА ГО ПРАВЯ.
— Но можеш, стига да поискаш.