— А кодът?
— Кодът е от компресионен тип — три-буквените съчетания отговарят на определени предварително смислови послания. Така се спестява от дължината на сигнала. В противен случай, ако се изпрати директен текст, посланието ще продължи часове.
CQX VDX MOP LKI XXC VRW TGK PIU YQA IYT
EEQ FVC ZNB TMK EXE MMN OPW GEW
Тук посланието свърши.
— Това е, изглежда — рече Хари.
— И как ще го разшифроваме? — попита Бет.
— Ако наистина съобщението идва от ВМФ, тогава няма да успеем — отвърна Хари.
— Тук някъде може да има кодова таблица — предложи Бет.
— Почакай малко — прекъсна го Хари.
Екранът премигна и вместо зашифрования сигнал се появи съобщение в открит текст.
2340 ЧАСА 7–07 ГЛКОМ ТИХВМФ ДО БАРНС ДС-8
— Адресирано е до Барнс — рече Хари. Всички следяха напрегнато превода на съобщението.
СПАСИТЕЛЕН ОТРЯД МОРСКИ СЪДОВЕ ПРИБЛИЖАВА НАНДИ И ВИПАТИ КЪМ ВАШЕ МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ ПРИБЛ 1600 ЧАСА 7–08 ИЗТЕГЛЯНЕ НА ПОВЪРХНОСТТА НАСТРОЙКА АВТОМАТИЧНА УСПЕХ СПАЛДИНГ КРАЙ.
— Това означава ли, каквото си мисля че означава? — попита Бет.
— Точно това — кимна Хари. — Кавалерията идва на помощ.
— Дявол да го вземе! — Бет плесна с ръце.
— Бурята вероятно е утихнала. Изпратили са няколко кораба, които ще са тук, след не повече от шестнадесет часа.
— А какво означава „настройка автоматична“?
Отговорът дойде незабавно. Всички монитори в станцията се включиха едновременно. В горния десен ъгъл на всеки един се появи миниатюрен часовник с цифрите 16:20:00. Числата се завъртяха обратно.
— Автоматично отброяване на времето.
— Може би съществува някаква инструкция за подготовка на станцията, преди да я напуснем? — предположи Бет.
Норман не откъсваше поглед от брояча. Спомни си, че също такъв брояч имаше в миниподводницата.
— А какво ще правим с подводницата? — запита той.
— Мисля, че трябва да я задържим с нас — рече Бет. Тя погледна часовника си. — Имаме още четири часа, преди да се налага поредната пренастройка.
— Доста време.
— Да.
Но Норман се питаше, дали ще могат да оцелеят през тези шестнадесет часа.
— Е, новината е чудесна! — възкликна Хари. — Вие двамата защо сте така смачкани?
— Чудя се, дали ще изкараме — призна си Норман.
— Че защо да не изкараме? — учуди се Хари.
— Защото Джери може да направи нещо преди това — обясни Бет. Норман внезапно почувства раздразнение към нея. Нима не осъзнаваше, че по този начин би могла да внуши идеята на Хари?
— Не бихме могли да издържим повторна атака срещу станцията — приключи тя.
Млъквай, Бет, гневеше се мислено Норман. Не разбираш ли, че това е опасно.
— Атака срещу станцията ли? — попита Хари.
— Хари, — побърза да се намеси Норман, — мисля, че трябва да поговориш още веднъж с Джери.
— Наистина ли? Защо?
— Искам да проверя, дали не можеш да го вразумиш.
— Не зная дали ще мога — сви рамене Хари. — Да го вразумя.
— Все пак да опитаме — рече Норман и погледна към Бет. — Заслужава си.
Норман знаеше, че всъщност няма да разговаря с никакъв Джери. Ще говори с част от Хари. Подсъзнателна част, сенчестата половина. Как да постъпи? Кои от познанията си да използва?
Седеше пред екрана и си мислеше: Какво всъщност знам за Хари? Израсъл е във Филаделфия, бил е слабо физически, но необичайно надарено умствено хлапе, болезнено срамежливо, затворено в себе си и презирано от приятелите и семейството заради своя интелект. Какво му беше признал веднъж — че докато навлизал в тайните на математиката, другите деца се вълнували единствено как да забиват топката в коша. Дори и сега Хари ненавиждаше всякакви спортни игри. Детството му беше преминало под печата на презрението и омразата и когато най-сетне бе получил признание за таланта си, то бе дошло твърде късно. Белегът щеше да остане завинаги. Нищо не би могло да прогони маската на арогантен самохвалко.
ТУК СЪМ. НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ.
— Джери.
ДА НОРМАН.
— Имам една молба.
СЛУШАМ ТЕ.
— Джери, много от нашите същества си отидоха и станцията е повредена.
ЗНАЯ. ДА ЧУЯ МОЛБАТА.