ТУК СЪМ.
— Харииии! — извика Бет.
Последва нов удар и агонизиращо скърцане на метал.
Хари нахлу в каютата.
— Какво има?
— Знаеш, какво има, Хари! — викна му Бет.
— Не, не знам, какво има?
— Калмарът, Хари.
— О, Божичко, не — изпъшка Хари.
Станцията се залюля неудържимо. Светлините в стаята угаснаха и отново светнаха. Но този път мигаха само червените лампи на аварийното осветление.
— Норман обърна глава.
— Спри го, Хари.
— За какво говориш? — запита объркано Хари.
— Знаеш, за какво говоря.
— Не зная!
— Да, Хари, знаеш. Това си ти, Хари — настояваше Норман. — Ти го правиш.
— Не, грешиш. Не съм аз! Кълна се, не съм аз!
— Да, Хари — продължаваше Норман, — И ако не престанеш, всички ще загинем.
Станцията се залюля отново. Един от нагревателите на тавана избухна и ги посипа с парчета стъкло и дребни искри.
— Хайде, Хари…
— Не, не!
— Нямаме много време. Знаеш, че е твое дело.
— Станцията няма да издържи дълго, Норман — намеси се Бет.
— Не мога да съм аз!
— Да, Хари. Повярвай ми.
Още докато говореше, Норман се огледа за спринцовката. Беше я оставил някъде в каютата, но сега всичко бе покрито с разпилени листа, на пода се въргаляха счупени монитори, цареше пълен хаос…
Станцията се разтърси отново, в съседния цилиндър избухна страхотен взрив. Засвириха още няколко алармени звънци, последвани от дълбоки и мощни вибрации, които Норман разпозна незабавно — някъде в станцията, с огромна сила нахлуваше вода.
— Пробойна във В! — извика Бет, която не отделяше поглед от екраните. Тя изтича в коридора. Тежката желязна врата на каютата се затвори с металическо издрънчаване. Стаята се изпълни със солена мъгла.
Норман блъсна Хари в стената.
— Хари! Отвори си очите и го спри!
— Не може да съм аз, не може да съм аз — повтаряше Хари.
Още един удар, двамата се люшнаха.
— Не може да съм аз! — проплака Хари. — Това няма нищо общо с мен!
В този миг Хари изпищя, тялото му се сгърчи болезнено и Норман забеляза, че Бет измъква от рамото му окървавената игла на спринцовката.
— Какво правите? — изхриптя Хари, но очите му вече се затваряха. Той се залюля от следващия удар и падна на колене. — Не — прошепна Хари. — Не…
Тялото му се отпусна напред и главата му се блъсна в пода. В същия миг скърцането на метал утихна. Алармите замряха. Настъпи смразяваща тишина, само някъде вътре в станцията бълбукаше вода.
Бет притичваше от монитор на монитор.
— Вътрешните — нула. Периферните — нула. Навсякъде нула. Чудесно! Нямаме сигнали!
Норман надникна през илюминатора. Океанското дъно беше пусто.
— Доклад за нанесените поражения! — извика Бет. — Главното захранване — изключено! Цилиндър Е — затворен! Цилиндър В — затворен! Цилиндър Б…
Норман се извърна и я погледна. Ако е затворен и Б, тогава достъпът им до системите е преустановен и неминуемо ще загинат. — Цилиндър Б в изправност — прошепна тя и отпусна рамене. — Справихме се, Норман.
Норман приседна на мокета, почувствал внезапно неимоверна тежест на плещите си.
Всичко свърши. Кризата отмина. Може би щяха да се спасят. Норман почувства, че тялото му се отпуска.
Всичко свърши.
12 ЧАСА И 30 МИНУТИ
Кръвта спря да шурти от счупения нос на Хари и дишането му постепенно се успокои. Норман вдигна кутията с лед от подпухналото му лице и намали капката, в интравенозната система, включена в ръката на Хари. Бет бе успяла да постави системата едва след няколко неуспешни опита. Вливаха непрестанно от анестетичната смес. Дъхът на Хари бе неприятен, като от развалена консерва. Иначе беше наред. В пълно безсъзнание.
Радиоуредбата изпука.
— При подводницата съм — докладва Бет. — Качвам се на борда.
Норман погледна през илюминатора към ДС-7 и видя, че Бет се намира под хангара с миниподводницата. Скоро, за последен път щеше да натисне бутона за задържане. Норман отново се обърна към Хари.
Не откриха в компютъра никаква информация за това, как да държат Хари в безсъзнание следващите дванадесет часа, но така или иначе, трябваше да го сторят. Хари или щеше да издържи, или не.