Усещането за топлина беше изключително приятно. Ушите му се изпълваха с оглушително съскане. Погледна нагоре и видя Бет, беше свалила костюма и нагласяваше реотана на тавана. Норман затвори очи. Успяхме, помисли си той. Все още сме заедно. Справихме се. Успяхме.
Отпусна се.
Кожата му беше настръхнала, сякаш нещо пълзеше по нея. От студа е, помисли си Норман. Усещането не беше никак приятно. Също и съскането, което ту намаляваше, ту се усилваше.
Нещо се плъзна по тялото му, нагоре към шията, докато лежеше проснат на пода. Норман отвори очи и зърна пред себе си блестяща сребриста лента, с мънички, подобни на бисери очи и стрелкащ се език. Приличаше на змия.
Морска змия.
Той замръзна. Погледна надолу, като извъртя очи.
Тялото му беше покрито с морски змии.
Те се гърчеха върху него, обвиваха краката му, плъзгаха се към слабините му и нагоре към гърдите. Бяха най-малко дузина. Норман почувства хладно докосване по челото. Затвори очи и потръпна от ням ужас, докато змията бавно пропълзя през лицето му, докосна устните и продължи.
Заслушан в зловещото съскане, Норман си спомни за разказа на Бет и затова колко отровни са морските змии. Бет, помисли си той, къде си?
Не смееше да мръдне. Усещаше как хлъзгавите тела обвиват врата му и се пъхат между пръстите на ръцете. Не искаше да отваря очи. Гадеше му се.
Божичко, рече си той. Ще повърна.
Змиите се гушеха под мишниците, свиваха се в слабините му. Тялото му се обля в хладна пот. Едвам сподавяше гаденето.
Бет, повтаряше мислено Норман. Не смееше да отвори уста. Бет…
Заслуша се в съскането и когато почувства, че повече не издържа, отвори очи и се загледа в гърчещата се, белезникава плът върху него. В стрелкащите се червени езичета. Отново затвори очи.
— Не мърдай, Норман.
Това беше Бет. Долавяше ясно напрежението в гласа й. Погледна нагоре, но различаваше само сянката й.
— О, Божичко, — рече Бет, — колко е часът?
По дяволите времето, рече си Норман, кой го интересува колко е часа? В този момент, му се струваше съвсем безсмислено.
— Трябва да разбера колко е часът — повтори Бет. Стъпките й се отдалечиха. — Сега ще видя…
Тя си беше тръгнала, беше го изоставила!
Змиите се виеха край ушите му, под брадата, минаваха покрай ноздрите, с влажните си, хладни тела.
Ненадейно Бет се появи до него и вдигна капака на тежкия метален люк. Норман отвори очи и видя, че се е надвесила над него, загребва змиите в шепи и ги хвърля през отвора във водата. Змиите се гърчеха в ръцете й, извиваха се около китките й, но тя продължаваше, без да им обръща внимание. Някои от влечугите падаха на пода и запълзяваха обратно. Но тялото му беше вече почистено от тях. Една последна змия се плъзна нагоре между краката му, Бет я сграбчи за опашката и преди още Норман да успее да я предупреди, я запрати назад през рамо.
— Божичко, внимавай…
— Можеш да ставаш, Норман.
Той скочи трескаво, наведе се и повърна.
0700 ЧАСА
Болката в главата му беше убийствена, неистова. Светлините в станцията блестяха нетърпимо ярко. И му беше студено. Бет го беше увила с одеяло, а след това го беше преместила в цилиндър Г, непосредствено до нагревателя, но въпреки всичко му беше студено. Погледна я, докато му превързваше коляното.
— Как е? — рече той.
— Не е добре — отвърна Бет. — Обелено е до кост. Но ще се оправиш. Остават само няколко часа.
— Да, аз… оох!
— Извинявай. Почти свърших — Бет се придържаше към инструкциите за първа помощ от компютъра. За да отвлече вниманието си от болката, Норман втренчи поглед в екрана.
ВТОРОСТЕПЕННИ МЕДИЦИНСКИ УСЛОЖНЕНИЯ (БЕЗ ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТА):
7.113 Травма
7.115 Микросън
7.118 Хелиев тремор
7.119 Отит
7.121 Кожни интоксикации
7.143 Синовиална болка
Изберете едно:
— Точно от това се нуждая — отбеляза Норман. — Малко микросън. Или още по-добре, да е някой сериозен макросън.
— Да, аз също.
Изведнъж му хрумна нещо.
— Бет, помниш ли, като изгребваше змиите от мен? Какво спомена тогава за времето?
— Морските змии са диурнални — обясни Бет. — Много отровни змии са алтернативно агресивни и пасивни на дванадесет часов цикъл, свързан с деня и нощта. Обикновено са пасивни през деня и тогава можеш да ги докосваш, без да се опасяваш, че ще те ухапят. Опитвах се да определя в кой от двата цикъла са морските змии и стигнах до извода, че са в своя пасивен период.