Не, отвърна мислено той. Не може да е истина.
— Когато Джери започна да общува с нас, кой пръв забеляза, че е надарен с чувства? Кой настояваше да обръщаме повече внимание на емоционалната му страна? Никой от нас не се интересува от чувства. Барнс все питаше за оръжия, Тед плямпаше за наука, а Хари искаше да си играе неговите логически игрички. Само ти единствен. И кой манипулираше Джери — или по-точно не успя да го манипулира? Ти, Норман. Все ти.
— Не може да бъде — рече Норман. В главата му цареше бъркотия. Отчаяно се опитваше да открие някакво противоречие в доводите й и накрая успя.
— Не мога да съм аз защото… защото не съм влизал в сферата.
— Не, влизал си — отвърна Бет. — Просто не си спомняш.
Чувстваше се разнебитен, смазан и съкрушен. Не успяваше да намери никаква опора, а ударите валяха един сред друг.
— Също както не помниш за това, че те помолих да откриеш кодовете за пускането на балона — продължи с мек глас Бет. — И за това, че Барнс те разпитваше за концентрацията на хелий в цилиндър Д.
За каква концентрация в цилиндър Д? — зачуди се Норман. И кога ли пък Барнс ме е питал?
— Много неща не си спомняш, Норман.
— Кога съм влизал в сферата? — попита Норман.
— Преди първото нападение. След като Хари излезе.
— Но аз бях заспал! В моята койка!
— Не, Норман. Не беше. Защото Флетчър отиде да те потърси, а теб те нямаше. Не можахме да те открием цели два часа, а след това се появи неочаквано, прозявайки се.
— Не ти вярвам — заяви той.
— Знам, че няма да ми повярваш. Предпочиташ да се занимаваш с проблемите на другите. И си много хитър. Страшно те бива да манипулираш хората, Норман. Спомняш ли си онези тестове, в които си участвал на времето? Когато си качвал нищо неподозиращи нещастници в самолет, а след това си им съобщавал, че пилотът е получил сърдечен удар? Плашил си ги до смърт. Доста безчувствена манипулация, Норман.
Когато тук, в станцията, започнаха да се случват всички тези неща, ти се нуждаеше от чудовище. Отпърво набеди Хари. Но не Хари беше чудовището, Норман. Ти, ти си чудовището. Ето защо се промени видът ти, затова толкова погрозня. Защото чудовището си ти.
— Но посланието? Там се казваше: „Името ми е Хари“.
— Да, така е. Но както сам предположи, причинителят на всичко това се е опасявал неговото истинско име да не излезе на екрана.
— Хари — повтаряше Норман. — Името беше Хари.
— А ти как се казваш?
— Норман Джонсън.
— Трите имена.
Той се поколеба. Устните му отказваха да се подчинят. Главата му беше празна.
— Аз ще ти кажа — рече Бет. — Сама проверих. Името ти е Норман Харисън Джонсън.
Не, мислеше си той. Не, не, не. Не може да е права.
— Знам, трудно ти е да го приемеш — продължаваше Бет с тих, настоятелен, хипнотизиращ глас. — Разбирам те. Но помисли сам и ще осъзнаеш, че си искал да стигнем до там. Ти искаше аз да се досетя за това, Норман. Не помниш ли, че преди малко сам ми спомена за „Магьосника от Оз“? Макар и подсъзнателно, ти ми помогна да стигна до този извод. Спокоен ли си все още?
— Разбира се, че съм спокоен.
— Добре. Запази спокойствие, Норман. Да помислим логично. Ще ми сътрудничиш ли?
— Какво си намислила?
— Да те приспя, Норман. Като Хари.
Той поклати глава.
— Само за няколко часа, Норман.
Тя го погледна очаквателно, после внезапно взе някакво решение и се хвърли към него. В ръката й блесна игла, поставена върху спринцовка. Норман отскочи назад. Иглата се заби в одеялото, Норман го запокити и побягна нагоре по стълбите.
— Норман! Върни се обратно!
Той продължи. Извърна се за миг и видя, че Бет го следва със спринцовката. Ритна към нея с крак, после се прехвърли в лабораторията и хлопна люка.
— Норман!
Бет блъскаше отдолу. Норман отпусна тяло върху люка, уверен, че никога не ще успее да го повдигне. Бет продължи да удря.
— Норман Джонсън, отвори незабавно люка!
— Не, Бет. Съжалявам.
Норман се замисли. Какво би могла да му стори? Нищо, по всяка вероятност. Тук беше в пълна безопасност. Докато се намираше в лабораторията, Бет беше безсилна.
В този миг, металната ръчка в средата на люка се завъртя. От другата страна, Бет затягаше дръжката.