Клапата изщрака.
Перката се завъртя с тихо бръмчене.
Остра болка прониза цялото му тяло. Електрическите нагреватели се затопляха и измръзналата му кожа реагираше болезнено. Имаше чувството, че го пробождат хиляди карфици. Бет продължаваше да говори — чуваше я в шлемофоните — но не можеше да различи отделните думи. Отпусна се тромаво на пода и задиша тежко.
Но вече беше изпълнен с увереност, че ще се справи. Мислите му се проясняваха, треперенето също отслабваше. Беше измръзнал, но не до степен, да бъде засегната централната нервна система. Възстановяваше се и то бързо.
Шлемофоните изпукаха.
— Няма да ти позволя да ме спипаш, Норман!
Изправи се бавно, вдигна колана с тежестите и закопча катарамата.
— Норман!
Не отговори. Чувстваше се съвсем затоплен.
— Норман! Заобиколена съм от експлозиви! Ако посмееш да ме доближиш, ще те взривя на парченца! Ще умреш, Норман! Никога няма да ме спипаш!
Но Норман нямаше никакво намерение да се приближава към Бет. Планът му бе съвсем различен. Подаде въздух от бутилките и налягането в костюма постепенно се изравни.
Стъпи на ръба и се спусна във водата.
0500 ЧАСА
Сферата блестеше огряна от ярка светлина. Норман зърна отражението си в гладката й повърхност. Заобиколи я отстрани, а отражението му се изкриви гротескно.
Спря пред вратата.
Прилича на паст, помисли си той. Сякаш отсреща е застинало някое примитивно чудовище, готово да ме погълне. Застанал пред сферата, пред странното произведение създадено от чужд, непознат разум, Норман почувства как предишната му решимост се стопява. Изведнъж го завладя страх. Вече не вярваше, че ще издържи това изпитание.
Не ставай глупав, рече си той. Хари успя. И Бет също. И двамата оцеляха.
Огледа внимателно брадзите, сякаш търсеше в тях успокоение. Сега вече не виждаше нищо особено в тях.
Добре, рече си накрая. Ще го направя. Стигнал съм до тук, връщане няма. Да не губя повече време.
Хайде, отваряй се.
Но сферата отказваше да се отвори. Нищо в нея не се променяше — все същото безукорно, блестящо кълбо.
С каква цел е била създадена? Как му се искаше да узнае.
Спомни си отново за доктор Стейн. Кой беше любимият цитат на Стейн? „Да разбираш, значи да се забавяш излишно“. Стейн ужасно се ядосваше, когато стажантите започваха да философстват излишно за пациентите и техните проблеми. В такъв случай ги прекъсваше и заявяваше гневно: „Кой го интересуват вашите разсъждения? Кой го е грижа дали наистина в този случай разбираме психодинамиката? Нима се опитваме да разберем как плуваме, или просто скачаме във водата и заплуваме? Само онези, които се страхуват от водата, търсят начин да разберат плуването. Останалите се хвърлят и се намокрят.“
Добре де, рече си Норман. Ей сегичка ще се намокря.
Обърна се с лице към сферата и си помисли: „Отвори се“.
Сферата не се отвори.
— Отваряй — нареди й той гласно.
Отново никакъв отговор.
Естествено, знаеше, че няма да е толкова лесно. Нали Тед бе опитвал часове наред. За разлика от него, Хари и Бет бяха проникнали без да произнесат и една дума. Направили бяха нещо мислено.
Норман затвори очи, съсредоточи се и повтори настоятелно: Отвори се.
Погледна сферата. Вратата беше затворена.
Готов съм да се отвориш, повтаряше си той. Готов съм вече.
Нищо не се случи. Сферата оставаше затворена.
Норман не беше обмислил възможността сферата да остане затворена. В края на краищата, преди него двама бяха успели. Как го бяха сторили?
Първи бе успял Хари, с неговия логичен ум. Но дори той бе открил начина едва след като бе прегледал записа на Бет. Значи в този запис се криеше ключа към загадката.
Бет също бе прегледала многократно записа, докато открие търсения способ. В този запис имаше нещо…
Жалко че не разполагам със записа, рече си Норман. Но беше го гледал няколко пъти, значи би могъл да го реконструира в паметта си. Как започваше? В спомените му изплуваха първите образи: Бет и Тина разговарят. Бет яде сладкиш. После Тина споменава нещо за съхраняването на записите в подводницата. Бет отвръща. Тина излиза от кадър, но гласът й се чува: „Как мислиш, дали някога ще отворят сферата?“
Бет казва: „Може би. Не зная.“
И тогава сферата се отваря.
Защо?