— По дяволите, Норман! Не можеш ли да я задържиш?
— Опитвам се!
— Ето. Дръж я.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ПЕТ МИНУТИ.
Тревожният сигнал на алармата беше станал пронизителен, непоносим. Трябваше да крещят, за да се чуват.
— Хари, подай ми я…
— Ами хвани я де…
— Изплъзна се…
— Чакай…
Най-сетне Норман успя да докопа шланга на Бет, точно над мястото, където влизаше в шлема. Мина му през ум, че може да го изтръгне, но реши че ще трябва да рискува. Стисна го здраво и издърпа Бет, докато я положи върху корпуса на подводницата. След това внимателно я спусна през люка.
— …четири и двайсет и девет… четири и двайсет и осем…
Норман с мъка съхраняваше равновесие. Кракът на Бет се заклещи в люка. Направи няколко безуспешни опита да я пъхне вътре. Но всеки път, когато се навеждаше към заклещения крак, подводницата се накланяше заплашително.
— …четири и шестнайсет… четири и петнайсет…
— Престани да броиш и направи нещо!
Хари опря гръб в корпуса на подводницата и се опита да я стабилизира. Норман отново се протегна, изправи прегънатото коляно на Бет и тялото й се плъзна в люка. Норман скочи след нея. Шлюза бе предназначен за един човек, но Бет беше в безсъзнание и не би могла да задейства механизма.
Налагаше се да го направи той.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ЧЕТИРИ МИНУТИ.
Двамата бяха плътно притиснати в тесния шлюз, гърди в гърди и шлемът на Бет се удряше в неговия. С невероятно усилие Норман се извъртя и дръпна люка над тях. Отвори до край крана на компресирания въздух, нивото на водата започна бързо да спада, а тялото на Бет натежа и се отпусна върху него.
Норман протегна ръка към вътрешния люк. Не можеше да достигне ръчката, пречеше му Бет. Помъчи се да я дръпне встрани, но помещението беше тясно и телата им почти се бяха заклещили. Бет беше като мъртво тегло, всички опити да я премести бяха напразни.
Корпусът на подводницата отново се залюля — Хари се катереше по стълбата.
— Какво, по дяволите, правите там вътре?
— Хари, за Бога, млъкни!
— Добре де, защо се бавиш?
Най-сетне ръката му сграбчи дръжката. Завъртя я, но люкът не поддаде. Разбира се, люкът се отваряше навътре! Не можеше да го отвори, докато двамата с Бет са вътре. Тялото й блокираше движението на вратата.
— Хари, закъсахме…
— Майчице мила… три минути и трийсет.
Норман почувства, че се облива в пот. Наистина бяха закъсали здравата.
— Хари, ще трябва да ти я подам обратно за да вляза вътре.
— Божичко, Норман…
Норман наводни шлюза и наново отвори горния люк. Хари едва пазеше равновесие върху подводницата. Той сграбчи Бет за шланга и я изтегли.
Норман понечи да затвори люка.
— Хари, моля те изкарай й краката.
— Опитвам се да запазя равновесие.
— Не виждаш ли, че краката й запречват… — Норман се пресегна гневно и бутна краката на Бет нагоре. Люкът се спусна с металическо издрънчаване. Бликнаха мощни струи въздух. Шлюзовият отсек беше херметизиран.
— МОЛЯ ЗА ВНИМАНИЕ. ОСТАВАТ ДВЕ МИНУТИ.
Най-сетне в подводницата. Всички прибори светеха в зелено. Норман отвори вътрешния люк.
— Норман?
— Опитай се да я спуснеш. Колкото се може по-бързо.
Нямаше съмнение, че положението им е критично. Трийсет секунди, за да вкарат Бет и още трийсет за Хари. Общо една минута…
— Вътре е. Подай въздух.
Норман завъртя крана и изтласка водата.
— Как успя да я напъхаш толкова бързо, Хари?
— По най-естествения начин, — отвърна Хари, — за проникване в тесни пространства.
И преди още Норман да попита какъв е начинът, люкът се отвори и той откри, че Хари е напъхал Бет с главата надолу. Сграбчи я за раменете, изтегли я на пода, след това затвори наново люка. Миг по-късно Хари вече беше пуснал въздуха.
Хари придърпа люка зад себе си.
— Господи, — изпъшка той, — минута и четирийсет. Знаеш ли как се управлява това нещо?
— Да.
Норман седна в креслото и постави ръка на пулта.
Отзад се разнесе бръмченето на витлата. Подводницата се разтърси и се отдели от дъното.
— Минута и трийсет секунди. Колко, казваш, ще ни е необходимо, за да стигнем повърхността?
— Две и трийсет — рече Норман. Протегна ръка към възходящия потенциометър и го завъртя докрай.