Пръв се обади Тед.
— Има ли някакви подробности за вътрешната структура на космическия кораб?
— Не, до този момент. Изглежда корабът е бил построен по такъв начин, та ударните вълни да се плъзгат по външната повърхност на корпуса, който е невероятно здрав и издръжлив. Това ни попречи да получим ясно изображение на вътрешността при сеизмичните изследвания.
— А пасивните техники за вътрешен оглед?
— Опитвахме и това — кимна Барнс. — Гравиметричен анализ — отрицателен. Термография — неуспешна. Съпротивителна картография — неуспешна. Прецизна протонна магнетометрия — отрицателна.
— Подслушващи устройства?
— От първия ден разполагаме с разположени на дъното хидрофонни шумоуловители. Корпусът не провежда никакви звуци. Поне до този момент.
— А скопичните процедури?
— Повечето включват радиация, от която засега бихме желали да се въздържаме.
— Капитан Барнс, — взе думата Хари, — забелязах, че перката изглежда добре запазена, а корпусът прилича на идеален по форма цилиндър. Смятате ли, че този кораб се е блъснал в океана?
— Да — отвърна Барнс, но изглеждаше обезпокоен.
— Значи обектът е издържал на пряк удар с повърхността при висока скорост и е останал цял и невредим?
— Ами, той е невероятно здрав.
Хари кимна.
— Би трябвало…
— Тези водолази долу, — прекъсна го Бет, — с какво се занимават?
— Търсят входната врата — усмихна се Барнс. — За момента използваме класическа археологична техника. Копаем пробни отвърстия в корала и оглеждаме корпуса за люк или нещо подобно. Надяваме се да го открием до четирийсет и осем часа. Успеем ли, влизаме веднага. Други въпроси?
— Да — рече Тед. — Каква беше реакцията на руснаците за откритието?
— Не сме съобщавали на руснаците — отвърна Барнс.
— Не сте им казали?
— Не. Не сме.
— Но това е безпрецедентно събитие в човешката история. Не само американската. В историята на цялото човечество. Длъжни сме да го споделим с останалите народи. Подобно откритие може да обедини всички…
— Кажете го на президента — отвърна Барнс. — Не знам какво е имал пред вид, но решението е негово. Други въпроси?
Спогледаха се мълчаливо.
— Е, значи приключихме — каза Барнс.
Светлините блеснаха. Разнесе се скърцане на кресла, хората един по един се надигаха. И тогава се обади Хари Адамс.
— Капитане, трябва да призная, че съм възмутен от съобщението ви.
Барнс го погледна изненадан.
— Какво искате да кажете, Хари?
Останалите спряха и впериха погледи в Адамс. Седеше в креслото с ядосано изражение.
— Да не сте решили да ни съобщите новината със заобикалки?
— Коя новина?
— Новината за вратата.
Барнс се разсмя неуверено.
— Хари, нали току що ви казах, че водолазите копаят пробни отвори и търсят входната…
— А аз пък казвам, че от три дена предполагате местонахождението на вратата. Още когато сте започнали да ни събирате. А сега вече го знаете със сигурност. Прав ли съм?
Барнс мълчеше. Стоеше неподвижно, със замръзнала на лицето усмивка.
Божичко, мислеше си Норман, гледайки Барнс. Хари е прав. Известно беше, че Хари има невероятно логичен ум и изумителни дедуктивни способности, но Норман за пръв път ги виждаше в действие.
— Да — кимна Барнс. — Прав сте.
— И знаете местонахождението на вратата?
— Да. Знаем го.
В настъпилата тишина пръв се обади Тед.
— Но това е фантастично! Това е изключително! И кога ще слезем долу за да проникнем в кораба?
— Утре — отвърна Барнс без да откъсва очи от Хари. — Миниподводницата ще ви свали долу по двойки. Ще започнем прехвърлянето утре в осем часа.
— Колко вълнуващо! — говореше Тед. — Фантастично! Невероятно!
— Така че, — каза Барнс, все още загледан в Хари, — гледайте тази нощ да се наспите — ако можете.
— Сън невинен, що душата изпълва с блянове — занарежда Тед. Изглеждаше сякаш ще се пръсне от вълнение.
— До края на деня при всеки от вас ще дойдат тилови офицери за да извършат необходимите измервания за водолазни костюми. Ако имате още въпроси, ще ме намерите в кабинета.
Барнс напусна залата и с това съвещанието приключи. Останалите го последваха, а Норман остана последен, заедно с Хари Адамс. Хари все още не бе станал от стола си. Гледаше как техниците събират сгъваемия екран.