— Изключено — клатеше глава Барнс. — Нямаме право да рискуваме.
— Трябва да гледате на кораба — продължаваше Тед — като на археологическа находка. По-грандиозна от Троя, или гробницата на Тутанкамон. Без съмнение, най-важната археологична находка в историята на човечеството. Наистина ли възнамерявате да изпратите там един тъп робот? Къде е чувството ви за човешко достойнство?
— А къде е вашето чувство за самосъхранение? — отвърна Барнс.
— Капитан Барнс, аз съм против това решение.
— Ще го отбележа — рече Барнс и се обърна. — А сега да започваме. Тина, дай изображение.
Тед изсумтя, но замлъкна когато блеснаха двата монитора. На левия екран се появи сложна плетеница от тръби, двигателни елементи и метални връзки — това беше роботът, увиснал над извитата сивкава стена на космическия кораб.
На тази стена се различаваше врата, която наподобяваше на самолетна. Вторият екран показа същата врата в едър план, очевидно изображението идваше от самия робот.
— Страшно прилича на врата на самолет — подхвърли Тед.
Норман погледна към Хари, който се усмихна загадъчно. Премести очи към Барнс. Барнс не изглеждаше никак изненадан. Норман се досети, че Барнс е знаел за вратата.
— Чудя се, как да обясним това сходство в устройството на вратата — мърмореше Тед. — Възможността за подобно съвпадение е астрономически нищожна. Та тази врата отговаря напълно на размерите на едно човешко същество!
— Съвсем правилно — потвърди Хари.
— Това е невероятно — възкликна Тед. — Просто невероятно.
Хари се усмихна, но не каза нищо.
— Да потърсим контролните прибори — предложи Барнс.
Изображението, подавано от робота се придвижи първо в ляво, после в дясно по повърхността на кораба. Спря се върху правоъгълна плоскост, монтирана в ляво от вратата.
— Можем ли да я отворим?
— Опитвам се, сър.
С тихо бръмчене роботът протегна метални щипки към плочата. Ръката му задраска неумело по повърхността, оставяйки тъмни драскотини. Плочата не помръдваше.
— Смешно е — каза Тед. — Все едно да гледаш някое бебе.
Ръката продължаваше да дращи по плочата.
— Това и ние го можем — подхвърли Тед.
— Опитай с вакуум — предложи Барнс.
Протегна се втора механична ръка, снабдена с гумена вендуза.
— А, ето го и каналджията — чу се насмешливия глас на Тед.
Вендузата бавно се долепи до металната повърхност, сплеска се върху нея и изведнъж плочата се отвори с металическо щракване.
— Най-сетне!
— Не мога да видя…
Изображението в малкото пространство зад плочата беше разфокусирано, мътно. Различаваха се серия от разноцветни метални издатини, червени, жълти и сини. Над копчетата имаше и обозначителни черно-бели символи.
— Вижте — посочи Тед. — Червени, сини и жълти. Ето това е невероятно откритие.
— Защо? — попита Норман.
— Защото означава, че извънземните са притежавали същите сетивни устройства, с които разполагаме ние — че могат да виждат вселената по същия начин, в същите цветове, използвайки идентична част от електромагнитния спектър. Това ще ни улесни неизмеримо в контакта с тях. А тези черно-бели маркировки… най-вероятно са надписи! Можете ли да си представите! Извънземна писменост! — той се ухили ентусиазирано. — Това е велик момент. Чувствам се истински горд, че присъствам на него.
— Фокус — нареди Барнс.
— Фокусирам, сър.
Изображението стана още по-неясно.
— Не, в обратна посока.
— Да, сър. Фокусирам.
Изображението се проясни и изведнъж стана отчетливо.
— О-хо — произнесе Тед, облещен в екрана.
Съвсем ясно се виждаше, че трите разноцветни петна са всъщност три бутона — жълт, червен и син. Бутоните бяха с диаметър около два сантиметра, заоблени по края. Символите над тях се оказаха ситно изписани табелки.
От ляво на дясно, на табелките бе написано: „Авариен изход — готовност — затваряне — отваряне“.
На чист английски.
Настъпи изумена тишина. А после до ушите им стигна тихият смях на Хари.
КОСМИЧЕСКИЯТ КОРАБ
— Това е на английски — рече Тед, облещен в екрана. — Написано е на английски.
— Аха — кимна Хари. — Че как иначе.