Барнс: — Почакай малко, Тед. „Тук, пред вратата на един неизвестен космически кораб“ звучи като „пред гроба на незнайния войн“.
Тед: — Не ти ли харесва?
Барнс: — Ами просто получих странни асоциации.
Тед: — Мислех, че на всички ще ви хареса.
Бет: — Не можем ли просто да влезем?
Тед: — Добре де. Няма значение.
Хари: — Какво се готвеше да изтърсиш?
Тед: — Няма значение. Ще го направим без излишни коментари по повод историческия момент.
Хари: — Чудесно. Хайде да отваряме.
Тед: — Мисля, че всички знаят как се чувствам. Струва ми се, че все пак трябва да кажем нещо.
Хари: — Ами кажи го, по дяволите!
Тед: — Слушай, кучи сине, дотегна ми с твоето всезнайковско държание…
Барнс: — Спрете записа, моля.
Едмъндс: — Записът преустановен, сър.
Барнс: — Всички да се успокоят.
Хари: — Цялата тази церемония според мен е напълно излишна.
Тед: — Не е излишна, а съвсем необходима.
Барнс: — Е, добре. Аз ще го направя. Включете записа.
Едмъндс: — Включвам записа.
Барнс: — Говори капитан Барнс. Предстои да отворим входния люк. На този исторически момент присъстват освен мен Тед Филдинг, Норман Джонсън, Бет Халпърн и Хари Адамс.
Хари: — Защо съм последен?
Барнс: — Съобщих ви от ляво на дясно, Хари.
Хари: — Не е ли странно, че единственият черен беше съобщен накрая?
Барнс: — Хари, съобщих ви от ляво на дясно. По начина, по който сте се подредили.
Хари: — И дори след единствената присъстваща жена. Аз съм професор, а Бет е само главен асистент.
Барнс: — Хари…
Тед: — Знаеш ли, Хал, може би трябваше да съобщиш научните ни звания и университетите, в които работим…
Хари: — Какво не му харесахте на азбучното подреждане…
Барнс: — Стига вече! Омръзна ми! Спрете записа!
Едмъндс: — Записът спрян, сър.
Барнс: — Боже мили!
Той обърна гръб на групата и разклати шлема си. Дръпна металната плоча, протегна пръст и натисна единия от бутоните. Светна жълт надпис „Готови“.
— Всички да останат на собствен въздух — нареди Барнс.
Продължиха да дишат от бутилките, в случай че атмосферата вътре в кораба се окаже токсична.
— Готови ли сте?
— Готови.
Барнс натисна бутона с надпис „Отваряне“.
Блесна предупредителен знак: РЕГУЛИРАНЕ НА АТМОСФЕРАТА. После с тихо бръмчене вратата се отвори встрани, досущ като врата на самолет. За миг Норман не можеше да види нищо в тъмнината отвъд. Пристъпиха напред предпазливо, осветявайки с прожекторите покрития със сложна инсталация и заплетени тръби коридор.
— Бет, провери въздуха.
Бет вдигна капака на портативен газов монитор. Екранът светна.
— Хелий, кислород, въглероден двуокис и водни изпарения. В изискваните пропорции. И с необходимото налягане. — Корабът е регулирал атмосферата си към нашата среда.
— Така изглежда.
— Добре. Един по един.
Барнс свали шлема си пръв и опита въздуха.
— Струва ми се наред. С леко металически вкус, но му няма нищо — той пое два пъти дълбоко и кимна. Останалите свалиха шлемовете си и ги оставиха на пода.
— Така е по-добре.
— Ще тръгваме ли?
— Защо не?
Настъпи кратък миг на колебание и тогава Бет престъпи прага.
— Дамите първи.
Останалите я последваха. Норман погледна назад, към оставените на пода жълти шлемове. Едмъндс, опряла око във визьора на камерата го подкани:
— Вървете напред, доктор Джонсън.
Норман се обърна, и влезе в кораба.
ВЪТРЕШНОСТТА
Стояха на тясна пътека, увиснала високо във въздуха. Норман насочи лъча надолу и далеч под него блесна дъното на металния корпус. Наоколо в мрака се различаваха очертанията на гъста мрежа от подпори и носещи греди.
— Прилича на нефтена рафинерия — произнесе Бет. — Кръстосана конструкция, поддържаща външния корпус. Притежава невероятна издръжливост във всички посоки. Както предполагахме, корабът е невероятно здрав. Построен е да издържа на огромни натоварвания. Вероятно по-навътре има втори корпус.
Норман си спомни, че на времето Барнс бе работил като космоинжинер.
— Не само това — отвърна Хари и насочи светлината към корпуса. — Вижте, оловен слой.