— А какво общо има радиацията с пътуването във времето?
— Не зная — рече Тед. — Може пък корабът да е бил изстрелян случайно. Някой се е навъртал около площадката е без да иска е натиснал копчето преди екипажът да успее да се качи на борда.
— Искаш да кажеш, ей така, протегнал ръка и натиснал не тоя бутон, дето трябва?
— Това ще да е била ужасна грешка — подхвърли Норман.
Барнс поклати глава.
— Не съм съгласен. Първо, кораб с подобни размери не може да бъде изстрелян от Земята. Вероятно е бил сглобен в орбита и изстрелян от космоса.
— А какво мислите за това? — попита Бет, сочейки втори пулт в задната част на пилотската кабина. Опряно в пулта се виждаше четвърто кресло.
Кожената облицовка стискаше в обятията си човешко тяло.
— Без майтап…
— Вътре има човек?
— Да видим — Бет натисна едно от копчетата. Креслото се плъзна назад и облегалката се разтвори. Вътре седеше непознат мъж, с изцъклени очи, вперени право напред.
— Божичко, напълно запазен, след всичките тези години — каза Тед.
— Нищо чудно — отвърна Хари. — Като се има пред вид, че е манекен.
— Но толкова прилича на…
— Не подценявай нашите потомци — прекъсна го Хари. — Все пак са поне половин век пред нас. — Той наведе манекена напред и всички видяха, че от гърба му излиза гофрирана тръба, сякаш е пъпна връв.
— Жици…
— Не са жици — каза Тед. — Фибростъкло. Оптични кабели. Целият кораб е натъпкан с оптическа технология, а не с електроника.
— Във всеки случай, поне една от мистериите се разкри — каза Хари, без да откъсва очи от манекена. — Очевидно корабът е бил построен с цел да бъде управляван от човешки екипаж, но е бил изстрелян с автоматично управление.
— Защо?
— Вероятно подготвяното пътуване се е оказало твърде опасно. Изпратили са първо автоматично управляван кораб, с намерение да го последва кораб с екипаж.
— И закъде са го изпратили? — попита Барнс.
— Когато става дума за пътуване във времето, не можеш да го изпратиш за някъде. Изпращаш го за някога.
— Добре. И за кога са го изпратили?
Хари вдигна рамене.
— Все още не разполагаме с необходимата информация.
Ето я пак тази неувереност, помисли си Норман. За какво ли всъщност мисли Хари?
— Да не забравяме, че корабът е дълъг половин миля — намеси се Барнс. — Имаме още много да видим.
— Питам се, дали има бордови дневник — рече Норман.
— Като на самолетите ли?
— Да. Нещо където да се нанасят всички събития по време на пътуването.
— Трябва да има — кимна Хари. — Ако проследим кабела на куклата сигурно ще го открием. Аз също съм заинтригуван от този дневник. Според мен, той би имал изключително значение.
Норман се приведе до пулта и повдигна една клавиатура.
— Вижте, — възкликна той — тук има дата.
Всички се скупчиха до него. В долния край на клавиатурата беше закрепен пластмасов етикет. „Корп. Интел. Произведено в САЩ. Сериен номер 980040077 8/5/43“.
— Пети август 2043?
— Така изглежда.
— Значи се разхождаме из някакъв кораб близо петдесет години преди да бъде построен…
— От това ме заболя главата.
— Вижте какво има тук — Бет бе излязла от кабината и се бе озовала в нещо подобно на жилищно помещение. В стаята имаше двадесетина койки.
— Екипаж от двадесет души? Щом само трима са били необходими за управление, за какво са останалите седемнадесет?
Никой не отговори.
Преминаха през просторна кухня, тоалетна и още жилищни помещения. Всичко беше ново, фино изработено и с ясно предполагаеми функции.
— Знаеш ли, Хал, тук е далеч по-удобно отколкото в ДС-8.
— Да, може би ще трябва да се преместим.
— В никакъв случай — възрази Барнс. — Изпратени сме за да изследваме кораба, а не да живеем в него. Доста работа ни чака преди дори да започнем да предполагаме, за какво е бил предназначен.
— Може би ще е по-добре да живеем тук, докато го изследваме.
— Не искам да живея тук — каза Хари. — Тръпки ме побиват от това място.
— Мен също — съгласи се Бет.
Близо час бяха на борда на кораба и Норман вече усещаше краката си. Едва ли би предложил, че ще го заболят краката докато разглежда космически кораб от бъдещето.
Но Барнс продължи напред.
Излязоха от жилищния отсек и попаднаха в лабиринт от тесни коридори с множество плътно затворени помещения, които се оказаха огромни по размери хангари. Първият, който отвориха беше пълен с пластмасови контейнери, подобно на онези, които се използваха за пренасяне на товари от съвременните самолети. Отвориха един от контейнерите.