— Призлява ми — каза Тед.
Хари го потупа по гърба.
— Хайде стига, няма да умреш от това. Да подремнем малко.
— Мисля, че ще повърна.
Прехвърлиха се в спалната каюта. Тед побърза да се затвори в банята, отвътре се чуваше задъханото му кашляне.
— Бедният Тед — рече Хари и поклати глава.
— Та каква беше онази работа с черната дупка? — сети се Норман.
— Черната дупка, — каза Хари, — е мъртва, силно сгъстена звезда. Нормално, звездите са като големи плажни топки, раздути от атомните експлозии вътре в тях. Когато една звезда умре и ядреното й гориво свърши, топката се свива до много по-малки размери. Ако обаче продължи да се свива, тя става толкова плътна и гравитационното й поле — толкова мощно, че процесът на свиване става необратим и продължава докато диаметърът й стигне само няколко мили. Така звездата се превръща в черна дупка. Нищо друго във вселената не е толкова плътно, колкото една черна дупка.
— Значи, наричат ги черни защото са мъртви, така ли?
— Не. Черни са, защото улавят светлината. Черните дупки имат толкова силно гравитационно поле, че всмукват всичко в себе си като гигантски прахосмукачки — целият обкръжаващ ги междузвезден прах и газ и дори светлината. Направо я поглъщат.
— Те поглъщат светлината? — попита Норман. Трудно му беше да си го представи.
— Да.
— И какво толкова ви развълнува, докато смятахте?
— Ами, това е дълга история, все още в границите на теоретичното — прозя се Хари. — Пък и едва ли има значение. Да поговорим по-късно, а?
— Добре — кимна Норман.
Хари се обърна на другата страна и заспа. От банята се чуваше само плискане на вода. Норман се върна в цилиндър Д при пулта на Тина.
— Хари откри ли те? — попита той. — Разбрах, че те е търсил.
— Да, сър. Вече получих информацията, която искаше. Защо? И вие ли искате да си направите завещанието?
Норман я погледна учудено.
— Доктор Адамс ми каза, че нямал завещание и искал да си направи. Изглежда доста бързаше. Както и да е, свързах се с повърхността и узнах, че не може да го направи. Според изискванията на закона, трябва да е написано собственоръчно, а не изпратено по ефира.
— Разбирам.
— Съжалявам, доктор Джонсън. Да уведомя ли и останалите?
— Не — рече Норман. Не ги безпокойте. Скоро ще се върнем на повърхността. Веднага след последния оглед на кораба.
ГОЛЯМАТА СТЪКЛЕНИЦА
Този път се разделиха във вътрешността на космическия кораб. Барнс, Тед и Едмъндс се отправиха към района на хангарите, за да претърсят необследваните досега части на кораба. Норман, Бет и Хари се установиха в пилотската кабина, както предпочитаха да я наричат, за да търсят бордовия дневник.
Едмъндс им остави малък видеомонитор, за да следят движението на другата група. И да ги чуват — Тед бърбореше непрестанно с Барнс, споделяше с него възгледите си за строежа на кораба. Вътрешната архитектура на хангарите напомняла на Тед за микенските каменни постройки в древна Гърция, особено за Лъвската порта край Микена…
— Не познавам друг човек, който да е натъпкал главата си с повече безсмислени факти от Тед — рече Хари. — Може ли да намалим звука?
Норман се прозя и изключи звука. Беше уморен. Койките в ДС-8 бяха подгизнали от влага, електрическите одеяла — тежки и лепкави. Почти невъзможно беше да се спи в тях. А и Бет беше нахлула разгневена, малко след разговора с Барнс.
Дори и сега все още не можеше да се успокои.
— Проклет да е този Барнс — мърмореше тя. — Кога ще ни се махне от главата?
— Прави всичко възможно, както и останалите — успокои я Норман.
Тя се завъртя.
— Знаеш ли, Норман, понякога прекаляваш с твоята психология. Този човек е идиот. Пълен идиот.
— Хайде по-добре да потърсим бордовия дневник, а? — попита Хари. — Сега това е по-важно — той проследи кабелите, излизащи от гърба на манекена. Наведе се и вдигна няколко плочи от пода.
— Съжалявам — рече Бет. — Но той няма право да разговаря с нас по този начин. Също и с Тед. Тед си говори каквото му падне и не виждам защо трябва да му позволява.
— Какво общо има Тед с… — заговори Норман.
— …този човек е паразит, ето какъв е той. Краде идеи от другите и после ги представя за свои. Да го чуеш само как произнася известни цитати — направо отвратително.
— Мислиш че той граби идеи от другите? — попита Норман.