— Звездите не се движат, но въпреки това цифрите се променят.
— Не, гледай. Звездите също се местят.
Сега вече виждаха ясно, че звездите се отдалечаваха от центъра на екрана, който беше черен и празен.
— Няма звезди в центъра и движението продължава… — рече замислено Хари.
Звездите по външния край се движеха толкова бързо, че се превръщаха в линии. Черният център се разширяваше.
— Защо центъра е толкова пуст, Хари? — попита Бет.
— Не мисля, че е пуст.
— Нищо не виждам.
— Да, но не е пуст. Само след миг ще разбереш — ето!
Внезапно, в средата на екрана се появи плътно ослепително съзвездие и започна да се разширява.
Наистина изглежда странно, помисли си Норман. Все още се различаваше черният разширяващ се пръстен, със звезди — отвън и отвътре. Сякаш се носеха през гигантски черен тунел.
— Божичко — рече едва чуто Хари. — Знаете ли какво гледате?
— Не — отвърна Бет. — Какъв е този звезден купол в центъра?
— Това е друга вселена.
— Какво?
— Е, така де. Това вероятно е друга вселена. Или може би друга част на нашата вселена. Кой би могъл да знае със сигурност?
— Какъв е този черен тунел? — попита Норман.
— Това не е черен тунел. Това е черна дупка. Виждате запис, направен от кораба по време на влизането в черната дупка и излизането в друга… вика ли ни някой? — той завъртя глава. Замълчаха, но не чуха нищо.
— Искаш да кажеш, друга вселена…
— Шшшт.
Отново тишина. Някъде отдалеч се чу глас:
— Ееее-хооо…
— Кой вика? — попита Норман, напрегнал слух. Гласът беше едва доловим. Може би бяха гласове. Идваха някъде от вътрешността на кораба.
— Еее-хоо! Има ли някой? Ей!
— О, за Бога! Това са те, на монитора!
Тя засили звука на малкия монитор, оставен от Едмъндс. На екрана се виждаха Тед и Барнс. Бяха застанали в средата на някаква стая и викаха:
— Еее-хооо… еее-хооо…
— Могат ли да ни чуват?
— Да. Натисни онова копче.
— Чуваме ви — каза Норман.
— Крайно време беше! — ядоса се Тед.
— Добре де — успокои го. — Слушайте.
— Абе вие там с какво се занимавате? — продължаваше Тед.
— Слушайте — повтори Барнс. Той пристъпи встрани и посочи част от някакъв разноцветен прибор. — Знаем за какво е бил предназначен този кораб.
— И ние също — отвърна Хари.
— Знаем ли? — повториха едновременно Бет и Норман.
Но Барнс изглежда не ги чуваше.
— И изглежда, че по време на пътуването, корабът е уловил нещо.
— Уловил е нещо? Какво?
— Не зная — вдигна рамене Барнс. — Но е нещо чуждо.
„Нещо чуждо“
Движещата се пътека ги понесе покрай безчислените хангари и помещения. Бяха поели в посока към Барнс, Тед и Едмъндс. За да видят тяхното откритие.
— Защо им е трябвало да изпращат космически кораб в черна дупка? — попита Бет.
— Заради гравитацията — отвърна Хари. — Виждаш ли, черната дупка притежава такава могъща гравитация, че е в състояние да изкривява невероятно пространството и времето. Спомняш ли си какво ти обясняваше Тед, за вдлъбнатините, които оставяли планетите и звездите в космическата материя? Е, а черните дупки направо я разкъсват. Някои смятат, че е възможно да се проникне през тези разкъсвания в друга вселена, или в друга част на нашата вселена. Или в друго време.
— В друго време!
— Това е идеята — рече Хари.
— Къде се бавите, бе, хора? — чу се тъничкият глас на Барнс от монитора.
— Движим се — облещи се Бет в екрана.
— Той не може да те види — рече Норман.
— Не ми пука.
Хангарите останаха зад тях.
— Нямам търпение да видя лицето на Тед, когато му съобщим — подхвърли Хари.
Най-сетне стигнаха края на пътеката. Пресякоха някаква междинна секция с подпори и попаднаха в просторната предна зала, която вече бяха видели на монитора. Таванът беше почти на сто фута над тях.
Тук можеш да вдигнеш шест етажна сграда, помисли си Норман. Таванът се криеше в непрогледна мъгла.
— Какво е това?
— Това е облак — отвърна Барнс и поклати глава. — Залата е толкова просторна, че по всичко изглежда притежава собствен климат. Нищо чудно да вали от време на време.
Залата беше изпълнена с огромна по размери, непозната машина. На пръв поглед приличаше на някаква землекопна машина, само че беше ярко оцветена в основните цветове и блестеше от смазка. После Норман започна да различава отделни елементи. Видя огромни клещи, подсилени носещи стрели, зъбчати колела. И цял ред от кофи и приемници.