Норман му обърна гръб. Намираха се в цилиндър Д, в комуникационния сектор, заедно с Тина Чан. С неизменното си спокойствие, тя настройваше дузина монитори.
— Вие сте най-спокойният човек тук — каза Норман.
Тя се усмихна.
— Придържам се към инструкциите, сър.
— И това ли е всичко?
— Би трябвало, сър — отвърна тя и продължи да нагласява един от мониторите. На екрана се появи блестящата сфера. — Защото усещам, че сърцето ми се разтуптява. Какво мислите има вътре?
— Нямам представа — рече Норман.
— Дали не се е спотаил някой пришълец? Може би не бива да го пускаме, каквото и да има вътре.
— Не сте ли любопитна?
— Не чак толкова, сър.
— Не виждам с какво ще ни помогне взривът — продължаваше разговора Барнс. — Да, разполагаме с експлозивни глави. Да, различни калибри. Но съмнявам се, че ще ни помогнат да я отворим. Не. Ами, защото, предполагам ако я видите, сам ще разберете. Това нещо е перфектно изработено. Перфектно.
Тина нагласи втория монитор. Вече разполагаха с две изображения на сферата, скоро щяха да имат и трето. Едмъндс монтираше камерите. Това беше едно от предложенията на Хари.
— Да я държим под непрестанно наблюдение — каза им той. — Може би от време на време ще проявява някаква активност.
На екрана се виждаше ясно гъстият сноп от кабели, прикачени за сферата. Бяха разположили пълния разред от пасивни датчици: звукови и за целия електромагнитен спектър — от инфрачервени до гама и рентгенови лъчи. Показателите на датчиците излизаха на няколко монитора вляво.
В този момент влезе Хари.
— Получихме ли нещо?
— Засега нищо — поклати глава Тина.
— Тед върна ли се?
— Не — отвърна Норман. — Тед все още е там.
Тед бе изявил желание да остане с Едмъндс и да помага в монтажа на камерите. Ала всички знаеха, че възнамеряваше да се помъчи да отвори сферата. Видяха го на втория монитор, разперил длан върху браздите, той ги докосваше, натискаше.
Хари се ухили.
— Май не е налучкал молитвата.
— Хари, — каза Норман, — помниш ли като бяхме на мостика и ти каза, че нещо съществено липсва?
— А, това ли — отвърна Хари. — Забрави го. Вече няма значение.
Барнс продължаваше да разговаря:
— Не, господин секретар, да я вдигнем на повърхността ще е направо невъзможно. Защото, сър, в настоящия момент тя се намира в един хангар дълбоко във вътрешността на кораба, а той пък е заровен под дебел слой корали. Самата сфера е с диаметър тридесетина фута, колкото голяма къща…
— Питам се, какво ли има в тази къща — промърмори Тина.
На монитора, Тед ядосано ритна сферата.
— И молитвата не помогна — рече Хари. — Никога няма да я отвори.
Влезе Бет.
— А ние как ще я отворим?
— Как? — повтори Хари и се втренчи замислено в изображението на сферата от екрана. Настъпи тишина. — Може би и ние няма да успеем.
— Няма да успеем? Никога?
— Това е напълно възможно.
Норман се разсмя.
— Тед ще се самоубие.
Барнс продължаваше да мърмори по телефона:
— Добре, господин секретар, щом искате да мобилизирате всички ресурси на Флотата за да я вдигнем, но това ще стане най-рано след шест месеца, когато времето в този район ще се оправи. Да, сега в южния Пасифик е зима. Да.
— Представям си — заговори Бет. — С огромни усилия, нашите Военно-Морски сили успяват да вдигнат тайнствената извънземна сфера на повърхността. Следват дълги мъчителни опити да я отворят, включително и с помощта на миниатюрна атомна бомба. Безуспешно. Накрая всички възможности са изчерпани. А сферата си стои. Минават десетилетия. Сферата все така не се отваря — тя поклати глава. — Какво огромно разочарование за човечеството…
Норман се обърна към Хари.
— Как мислиш, възможно ли е? Никога да не я отворим?
— Никога е много силна дума — рече Хари.
— Не, сър — говореше Барнс. — В така създалата се обстановка ще останем долу до последния момент. Времето горе засега се задържа — поне още шест часа, сър, по данни на метеорологичния сателит — да, ще трябва да се опрем на тяхната преценка. Да, сър. На всеки час, сър.