Точно над главите им бе окачен монитор. На него се виждаха Бет и Тина, изправени пред комуникационния пулт. И двете ядяха сладкиш.
Аха, помисли си той. Ето значи къде са изчезналите парчета.
— На всеки дванадесет часа записите се прехвърлят в подводницата — каза Тина.
— Защо? — попита Бет.
— В случай, че нещо се случи тук, подводницата автоматично ще поеме нагоре.
— А, страхотно — кимна разбиращо Бет. — Аз не бих се досетила. Къде е доктор Филдинг?
— Отказа се от сферата, — каза Тина, — и се върна на мостика при Едмъндс.
Норман не откъсваше очи от монитора. Тина се скри от полезрението му. Бет стоеше с гръб към него и си хапваше сладкиш. На монитора зад нея ясно се различаваше сферата. Монитори, които показват други монитори, мислеше си Норман. Хората, на които им предстои да гледат тези записи направо ще се побъркат.
— Как мислиш, — чу се гласът на Тина, — дали някога ще отворят това нещо?
Бет дъвчеше замислено.
— Може би — каза тя. — Не зная.
И за ужас на Норман, той забеляза на монитора зад нея, че вратата на сферата се плъзга встрани, разкривайки непрогледен мрак вътре.
ОТВОРЕНА
Сигурно са го сметнали за побъркан, когато се появи след луд бяг на входа на цилиндър Д и изкрещя:
— Отвори се! Отвори се! — Спря пред пулта тъкмо когато Бет изтриваше трохите от устата си. Тя остави бавно вилицата.
— Кое се отвори?
— Сферата!
— Сферата!
Бет се завъртя с креслото. Дотича и Тина, от пулта с видеокасетофоните. Настъпи объркана тишина.
— На мен ми се вижда затворена, Норман.
— Но беше отворена. Видях я — той им разказа за това как ги е наблюдавал на монитора. — Беше само преди десетина секунди, наистина се отвори. Сигурно се е затворила докато съм тичал насам.
— Уверен ли си? Мониторът в столовата е доста малък…
— Видях я с очите си — настояваше Норман. — Да проверим записа, щом не ми вярвате.
— Добра идея — кимна Тина и се върна при видеокасетофона.
Норман дишаше тежко и с мъка си поемаше дъх. За пръв път се натоварваше физически в плътна атмосфера и чувстваше въздействието й. ДС-8 не е най-доброто място за упражнения, реши той.
Бет не откъсваше очи от него.
— Добре ли си, Норман?
— Добре съм. Виж какво, видях я. Отвори се. Тина?
— Още малко.
Влезе Хари и се прозя.
— Ама и леглата тук си ги бива, а? — рече той. — Като да спиш в чувал с мокър ориз. Нещо средно между легло и студен душ — той въздъхна. — Направо ще ми се скъса сърцето, ако трябва да си тръгна.
— Норман смята, че е видял сферата да се отваря — уведоми го Бет.
— Кога? — попита Хари и се прозя отново.
— Преди малко.
Хари кимна замислено.
— Интересно. Интересно. Но сега виждам е затворена.
— Връщаме записа за да го прегледаме отново.
— А-ха. Има ли още сладкиш?
Хари изглежда съвсем равнодушен, рече си Норман. Такава невероятна новина, а той дори не е развълнуван. Защо? Нима не вярва в това? Или е още сънен? А може би е нещо друго?
— Пускам — обяви Тина.
На монитора се появиха неясни линии, после тръгна записът. Чу се гласът на Тина:
— …часа записите се прехвърлят в подводницата.
— Защо? — попита Бет.
— В случай, че нещо се случи тук, подводницата автоматично ще поеме нагоре — отвърна Тина.
— А, страхотно — кимна Бет. — Аз не бих се досетила. Къде е доктор Филдинг?
— Отказа се от сферата и се върна на мостика при Едмъндс.
На монитора Тина излезе зад кадър. Бет остана в креслото, дояждайки парчето сладкиш.
— Как мислиш, — чу се гласът на Тина, — дали някога ще отворят това нещо?
— Може би — отвърна Бет. — Не зная.
Настъпи кратка пауза и после на монитора зад Бет, вратата на сферата се плъзна встрани.
— Хей! Отвори се!
— Продължавай!
На монитора, Бет не беше забелязала нищо. Някъде от страни се чу гласът на Тина.
— Плаши ме.
— Не мисля, че има причина да се страхуваш — рече Бет.
— Плаши ме неизвестното.
— Така е — рече Бет. — Но неизвестното не винаги е опасно или страшно. Най-често то е необяснимо.
— Не зная как можеш да казваш нещо подобно.
— Страх ли те е от змии?