Выбрать главу

Показа им серия от уголемени застинали кадри на отворената сфера, които се сменяха с интервал една секунда. Качеството беше лошо, с множество смущения в картината.

— Единствената вътрешна структура, която може да се различи в тъмнината, — каза Тина сочейки отворената врата, — са тези множествени източници на светлина. С движението на кадъра се вижда, че източниците променят местата си.

— Сякаш сферата е изпълнена със светулки — отбеляза Бет.

— Само че тези светлини са по-неясни и не премигват. Многобройни са и създават впечатлението, че се движат заедно, като на рояк…

— Рояк от светулки?

— Нещо подобно — записът свърши. Екранът угасна.

— Това ли е всичко? — попита Тед.

— Опасявам се, че да, доктор Филдинг.

— Бедният Хари — промърмори с печален глас Тед.

От всички членове на групата, Тед най-видимо скърбеше за Хари. Не откъсваше очи от затворената сфера на монитора и си повтаряше: „Как го е направил?“ А сетне добавяше: „Надявам се, че с него всичко е наред.“

Толкова често повтаряше тези думи, че накрая Бет му каза:

— Мисля, че всички знаем какво чувстваш, Тед.

— Сериозно съм загрижен за него.

— Аз също. Всички сме загрижени.

— Бет, нима мислиш че му завиждам? Това ли искаш да кажеш?

— Тед, кой би си помислил подобно нещо?

Норман побърза да смени темата. Изключително важно бе да се избягват всякакви сблъсъци в групата. Попита Тед, за неговия анализ на записа на полета, който е открил в кабината на космическия кораб.

— Много е интересен — отвърна Тед, зарадван от възможността да плува в свои води. — Направените от мен детайлни проучвания на по-ранните полетни изображения, потвърдиха, че на тях се различават три планети — Уран, Нептун и Плутон, а далеч на заден план е Слънцето. С други думи, тези снимки са направени някъде отвъд орбитата на Плутон. А това означава, че черната дупка не е много далеч от нашата слънчева система.

— Възможно ли е? — учуди се Норман.

— О, разбира се. В интерес на истината, през последните няколко години се появиха подобни съобщения — за наличие на черна дупка, неголяма по размер, в непосредствена близост до нашата система.

— Не съм чувал.

— Нима? Появиха се дори предположения, че в близко бъдеще бихме могли да отлетим към нея, да я заловим и след това да я докараме в орбита около Земята, където да използваме енергията й за нуждите на цялата планета.

— Каубои на черни дупки? — ухили се Барнс.

— От теоретична гледна точка проектът е реализуем. Помислете си само: цивилизацията ни няма да зависи единствено от природните залежи на енергия… ще се промени историята на човечеството.

— Вероятно черната дупка ще е и изключително мощно оръжие — каза Барнс.

— Дори най-малката черна дупка таи в себе си прекалено много мощ, за да се използва като оръжие.

— Значи мислиш, че този кораб е отлетял точно с такава цел — да прихване черна дупка?

— Съмнявам се — поклати глава Тед. — Конструкцията му е изключително подсилена, притежава и радиационна защита, което ме кара да мисля, че е бил предназначен да премине през черната дупка. И така е направил.

— Затова ли се е върнал назад във времето? — попита Норман.

— Не съм сигурен — рече Тед. — Виждаш ли, черната дупка наистина е края на вселената. Онова което става там е тайна за всички учени. Но някои смятат, че не можеш да преминеш през черната дупка, а по-скоро да отскочиш от нея, като камъче от водна повърхност и да попаднеш в друго време, или космос или вселена.

— И този кораб е отскочил?

— Да. Може би няколко пъти. А когато се е върнал тук, инерцията го е отнесла във времето преди да отлети.

— И при някои от тези отскоци е заловил това? — Бет посочи монитора.

Останалите погледнаха към него. Сферата беше затворена. Но до нея, проснат на пода в неестествена поза, лежеше Хари Адамс.

В първия миг всички сметнаха, че е мъртъв. Но след това Хари вдигна глава и изстена.

ПАЦИЕНТЪТ

Норман записа в бележника си: Пациентът е 33 годишен чернокож математик, прекарал близо три часа в сфера с неизвестен произход. След възстановяване на съзнанието е ступорозен и дезориентиран — не помни името си, откъде е, или коя година е сега. Беше пренесен обратно в станцията, където прекара половин час в сън, след което се пробуди внезапно и се оплака от силно главоболие.