— Променен в какво?
— НЕ ЗНАЯ! — той блъсна с юмрук стената. Огледалото затрептя. Хари се върна и отново се отпусна на койката. После въздъхна. — Просто променен.
— Хари…
— Какво?
— Спомняш ли си какво се случи?
— Разбира се.
— Какво се случи?
— Аз влязох вътре.
Норман зачака, но Хари не продължи. Просто седеше, вперил поглед в пода.
— А помниш ли отварянето на вратата?
Хари не отговори.
— Как отвори вратата, Хари?
Хари погледна към Норман.
— Всички трябваше да си тръгнете. Да се върнете на повърхността. Не биваше да оставате тук.
— Как отвори вратата, Хари?
Настъпи продължителна тишина.
— Аз я отворих — той изправи гръб и се подпря на койката. Изглеждаше сякаш се мъчи да си спомни, да разкрие какво е станало.
— И после?
— Влязох вътре.
— И какво се случи вътре?
— Беше красиво…
— Кое беше красиво?
— Пяната — рече Хари. После отново потъна в мълчание, с втрещен поглед.
— Пяната? — подсети го Норман.
— Морето. Пяната. Красиво…
Дали има пред вид светлините? — зачуди се Норман. Рояците от носещи се светулки?
— Кое беше красиво, Хари?
— Няма да ми се подиграваш — каза Хари. — Обещай, че няма да ми се подиграваш.
— Обещавам.
— Мислиш ли, че съм си същия?
— Да, мисля.
— И не ме намираш за променен?
— Не. Доколкото виждам. А ти мислиш ли, че си променен?
— Не зная. Може би. Аз… няма значение.
— Случи ли ти се нещо в сферата, което да те промени?
— Нищо не разбираш за сферата.
— Тогава обясни ми — подкани го Норман.
— Нищо не се случи в сферата.
— Ти прекара вътре три часа…
— Нищо не се случи. Нищо никога не се случва в сферата. В нея винаги всичко е същото.
— Кое е същото винаги? Пяната?
— Пяната винаги е различна. Сферата винаги е същата.
— Не разбирам — рече Норман.
— Знаех си, че няма да разбереш — отвърна Хари. Той поклати глава. — Какво да направя?
— Разкажи ми малко повече.
— Няма нищо повече за разказване.
— Тогава разкажи ми всичко отначало.
— Няма да помогне — рече Хари. — Как мислиш, ще си тръгнете ли скоро?
— Барнс смята, че няма да стане до няколко дни.
— Мисля, че трябва да поемете незабавно. Поговори с другите. Убеди ги. Накарай ги да си тръгнат.
— Защо, Хари?
— Не мога да… не зная.
Хари разтърка очи и се излегна в койката.
— Простете ми, — рече той, — но съм много изморен. Може би ще продължим разговора си някой друг път. Поговори с другите, Норман. Накарай ги да си тръгнат. Да се остане тук е… опасно.
Той затвори очи.
ПРОМЕНИ
— Той спи — каза Норман на останалите. — В шок е. Объркан е, но иначе не ми изглежда увреден.
— Какво ти каза, — попита Тед, — за онова, което му се е случило вътре?
— Доста е объркан, — повтори Норман, — но се възстановява. В началото, след като го открихме, дори не помнеше как се казва. А сега помни. Спомни си името ми, спомни си къде се намира. Помни че е влизал в сферата. Мисля, че помни и какво се е случило вътре. Само че не иска да ни каже.
— Страхотно — рече Тед.
— Спомена нещо за море и пяна. Но не съм наясно, какво разбира под тези понятия.
— Погледнете навън — каза Тина и посочи илюминаторите.
Първото впечатление на Норман беше за светлини — хиляди светлини, изпълнили мрака на океана — а първоначалната му реакция бе на ужас — той помисли, че срещу тях се носят светлините от сферата. Но почти веднага забеляза, че всяка светлина има очертания, които се движат, гърчат се.
Всички опряха лица в илюминаторите.
— Калмари — рече накрая Бет. — Биолуминисцентни калмари.
— Хиляди.
— Повече — каза тя. — Предполагам, че около станцията има поне половин милион екземпляра.
— Красиво е.
— Изненадващо голям по размери пасаж — отбеляза Тед.
— Внушителен, но не изненадващ — поправи го Бет. — Океанът е много по-плодороден от сушата. Той е люлката на живота, място където за пръв път възниква съперничеството между видовете. Една от проявите на съперничество е да създаваш многобройно потомство и тя е характерна за повечето морски обитатели. Свикнали сме да мислим, че първите морски животни, излезли на сушата, представляват ново стъпало в еволюцията. Но истината е, че тези същества просто са били прогонени от океана. Опитвали са се да се измъкнат от междувидовата борба. Представете си, тези първи риби-амфибии, които изпълзяват на брега и виждат пред себе си просторна, безжизнена и лишена от съперници суша. Вероятно им е изглеждала много примамлива…