Бет неочаквано прекъсна лекцията и се обърна към Барнс:
— Бързо, къде държите мрежите за лов на образци?
— Не искам да излизаш навън.
— Налага се — отвърна Бет. — Тези калмари имат по шест пипала.
— И какво?
— Непознат за науката феномен — калмари с шест пипала. Трябва да уловя няколко екземпляра.
Барнс й обясни къде са пособията и Бет излезе. Норман погледна към пасажа с внезапно подновен интерес.
Мекотелите бяха с дължина около четири фута и изглеждаха почти прозрачни. Огромните им очи се виждаха ясно, разположени в предната част на тялото, те излъчваха бледосиньо сияние.
След няколко минути Бет се появи отвън, навлезе в пасажа и разгъна мрежата. Няколко от уловените екземпляри яростно я поляха с мастило.
— Хитри дребосъци — отбеляза Тед. — Знаете ли, появата на мастилото при октоподите е доста интересна…
— Какво ще кажете да вечеряме калмари? — попита Роуз.
— По дяволите, не — рече Барнс. — Ако това е някакъв непознат вид, не можем да рискуваме. Последното, което ни липсва в този момент е да се натровим с храна.
— Много разумно — похвали го Тед. — Аз и без това не обичам калмари. Интересен механизъм на движение, но комбиниран с гуменоподобна плът.
В този момент с тихо бръмчене се включи един от мониторите. Пред погледите им, екранът се изпълни с цифри:
000321252526329326293013214261037183016061
8 08213229033005182204261013083016213716040
830 162118220330131 30432000321252526320326
293 013210426103718301606180821322903300518
220 426101308301623711604083016211822033013
1304320003212525263203262932104261037183016
06180821 322903300518 2204261013 0830162137
160408301621182203301131 304320003212525263
2033262930132104261037183016061808213229033
0051822 04261013083016213716040830162118220
3301313043200032125252632032629300132114261
0301621371604083162118220330131304320003212
5252632032622930132104261037183016061808213
229 033005182204261013083016213716040830162
— Това откъде идва? — попита Тед. — От повърхността?
Барнс поклати глава.
— Директната връзка с повърхността е прекъсната.
— Тогава се предава под водата по някакъв друг начин?
— Не — отвърна Тина. — Прекалено бързо е за подводно предаване.
— Има ли друг пулт в станцията? Не? Ами в ДС-7?
— ДС-7 е празна. Водолазите си тръгнаха.
— Тогава откъде идва?
— На мен ми изглежда безсмислица — рече Барнс.
Тина кимна.
— Може да е случаен импулс от временна буферна памет някъде в системата. Когато превключихме на автономно захранване…
— Това трябва да е — кимна Барнс. — Буферен импулс от превключването.
— Мисля че трябва да го съхраните — предложи Тед. — В случай, че се окаже някакво послание.
— Послание откъде?
— От сферата.
— Глупости — отряза Барнс. — Не може да е послание.
— Откъде знаеш?
— Защото няма как да бъде предадено подобно послание. Не сме свързани с нищо. Дори и със сферата. Остава да е случаен импулс от нашата компютърна операционна система.
— С колко памет разполагаме?
— Достатъчна. Десет гигабайта, нещо такова.
— Може би хелият е повредил чиповете — предположи Тина. — Или им влияе газовата среда.
— Все пак, мисля че трябва да го запазим — настоя Тед.
Норман не откъсваше очи от екрана. Не беше математик, но често се бе сблъсквал със статистически данни и бе търсил в тях закономерности. Изглежда човешкият мозък бе предразположен към подобен вид мисловна дейност — да открива определени закономерности в изучаваната материя.
— Имам чувството, — каза Норман, — че това не е безсмислица.
— Тогава да го запишем — рече Барнс.
Тина се приближи до пулта. В мига, когато пръстите й докоснаха клавишите екранът угасна.
— Толкова по въпроса — подхвърли Барнс. — Изчезна. Жалко, че Хари не можа да го види.
— Мда — кимна Тед. — Наистина жалко.
АНАЛИЗА
— Виж, — посочи Бет, — този е още жив.
Норман беше с нея в малката биологична лаборатория близо до върха на цилиндър Г. Никой не беше влизал в лабораторията от момента на пристигането им на станцията, защото не бяха попадали на нищо живо. Но сега светлините в лабораторията грееха, а Бет разглеждаше плуващия в аквариума калмар.