Выбрать главу
* * *

В столовата, Хари ядеше бекон с яйца. Останалите стояха наоколо и го гледаха, очевидно успокоени, че изглежда добре. Разказваха му новините, като се прекъсваха един друг и така стигнаха до съобщението, че отвън има голям пасаж от калмари.

— Калмари?

Той ги погледна изненадано и едва не изпусна вилицата.

— Да, страшно много — кимна Роуз. — Ще сготвя една тенджера за вечеря.

— Още ли са отвън? — попита Хари.

— Не, отидоха си.

Той видимо се отпусна.

— Какво те притеснява, Хари? — попита Норман.

— Мразя калмарите — отвърна Хари. — Направо не мога да ги понасям.

— И аз не ги харесвам на вкус — обади се Тед.

— Ужасни са — кимна Хари. После продължи да поглъща яйцата. Напрежението отмина.

И тогава откъм цилиндър Г се чу викът на Тина:

— Появиха се! Цифрите се появиха отново!

00032125252632 032629 301321 04261037 18 3016 061

8082132 29033005 1822 04261013 0830162137 1604 083016

21 1822 033013130432 00032125252632 0326293 01321 0

4261037 18 3016 0618082132 29033005 18220 4261013 08

30162137 1604 08301621 1822 033013130432 000321252

52632 032629 301321 04261037 18 3016 0618082132 290

33005 1822 04261013 0830162137 1604 08301621 1822 03

30113130432 00032125252632 0332629 301321 04261037 1

8 3016 0618082132 29033005 1822 04261013 0830162137

1604 08301621 1822 033013130432 00032125252632 032

629 301321 04261037 18 3016 0618082132 29033005 1822

04261013 0830162137 1604 08301621 1822 033013130432

0003212525252632 032629 301321 04261037 18 3016 06

18082132 29033005 1822 04261013 0830162137 1604 083

01621 1822 033013130432 0003212525632 032629 301321

— Какво мислиш, Хари? — попита Барнс, сочейки екрана.

— Това ли получихте по-рано? — отвърна Хари с въпрос.

— Така изглежда, само дето интервалите бяха на други места.

— Защото това не е случаен сигнал — заяви Хари. — Това е цифрова последователност, повтаряна отново и отново. Вижте. Започва от тук, свършва тук и после се повтаря.

00032125252632 032629 301321 04261037 18 3016 061

8082132 29033005 1822 04261013 0830162137 1604 083016

21 1822 033013130432 00032125252632 0326293 01321 0

4261037 18 3016 0618082132 29033005 18220 4261013 08

30162137 1604 08301621 1822 033013130432 000321252

52632 032629 301321 04261037 18 3016 0618082132 290

33005 1822 04261013 0830162137 1604 08301621 1822 03

30113130432 00032125252632 0332629 301321 04261037 1

8 3016 0618082132 29033005 1822 04261013 0830162137

1604 08301621 1822 033013130432 00032125252632 032

629 301321 04261037 18 3016 0618082132 29033005 1822

04261013 0830162137 1604 08301621 1822 033013130432

0003212525252632 032629 301321 04261037 18 3016 06

18082132 29033005 1822 04261013 0830162137 1604 083

01621 1822 033013130432 0003212525632 032629 301321

— Той е прав — потвърди Тина.

— Фантастично — каза Барнс. — Направо невероятно, как успя да го забележиш?

Тед почука нетърпеливо с пръсти по пулта.

— Елементарно, скъпи ми Барнс — отвърна Хари. — Това е най-лесната част. А най-трудната е — какво означава това?

— Сигурно е някакво послание — намеси се Тед.

— Възможно е да е послание — поправи го Хари. — Би могло да е компютърен импулс, като резултат от програмна грешка или повреда в хардуера. Представете си, че прекараме дълги часове в опити да го разшифроваме, за да попаднем накрая на нещо от типа на: „Произведено от АКМЕ Компютър систъмс, Силикон Вели“.

— Ами… — поде Тед.

— Най-вероятно е тази серия от числа наистина да се е зародила в компютъра — продължаваше Хари. — Но все пак, позволете ми да опитам.

Тина разпечата данните от екрана.

— Аз също бих искал да опитам — побърза да добави Тед.

— Разбира се, доктор Филдинг — кимна Тина и направи втора разпечатка.

— Ако това е послание, — разсъждаваше на глас Хари, — вероятно е използван прост заместващ код. Ще се справим по-бързо, ако разполагаме с декодираща програма. Някои от вас може ли да програмира тази машинария?

Всички поклатиха глави.

— Ти не можеш ли? — попита Барнс.

— Не. Предполагам, че няма никакъв начин да изпратим посланието на повърхността? Компютрите в Управлението за Национална Сигурност във Вашингтон ще му видят сметката за петнадесет секунди.

Барнс сви рамене.

— Нямаме връзка. Безсмислено е дори да закачим комуникационен кабел на балон. Последните съобщения бяха за четирийсет футови вълни. Кабелът ще се скъса като конец.

— Значи сме изолирани?