Наслаждавайте се, докато можете, помисли си с горчивина Норман. Майчице мила! Да имаше поне малко ягодов сладкиш. Къде, по дяволите, е Роуз?
Върна се в цилиндър Г.
— Къде е Ливай?
— Не зная — отвърна Тина. — Тук някъде. Може би спи.
— Никой не може да спи след тези сирени — рече Норман.
— Потърси ли я в камбуза?
— От там идвам. А къде е Барнс?
— Отиде на кораба с Тед. Ще поставят още датчици около сферата.
— Казах им, че е загуба на време — рече Хари.
— Значи никой не знае къде е Ливай? — попита Норман.
Флетчър приключи с монтирането на вдигнатите капаци.
— Докторе, — заговори тя, — вие да не сте от онези, които искат непрестанно да знаят кой къде е?
— Не, — поклати глава Норман, — разбира се, че не.
— Тогава какво толкова сте се затъжили за Роуз?
— Исках само да науча какво е станало с ягодовия сладкиш.
— Свърши се — рече бодро Флетчър. — След като двамата с капитана се върнахме от погребалната служба, седнахме и го излапахме целия — тя поклати глава.
— Може би Роуз ще направи още — предположи Хари.
Норман откри Бет в лабораторията — на най-горното ниво на цилиндър Г. Тъкмо когато влизаше, тя погълна една таблетка.
— Какво беше това?
— Валиум. Божичко.
— Откъде го взе.
— Слушай, — погледна го тя, — разкарай се с твоите психоанализи…
— Просто питах.
Бет посочи бялата металическа кутия, завинтена на стената, в ъгъла на лабораторията.
— Във всеки цилиндър има аптечка за първа помощ. Оказа се, че са доста добре заредени.
Норман приближи кутията и дръпна капака. Вътре имаше няколко отделения с ампули, спринцовки, лекарства и превръзки. Бет се оказа права, аптечката беше чудесно заредена — антибиотици, успокояващи, приспивателни, дори хирургични анестетици. Не познаваше всички наименования, но специално психоактивните лекарства бяха доста силни.
— С такова нещо можеш да отидеш и на война.
— Да, прав си. Все пак сме във Флотата.
— Тук има всичко необходимо за една голяма операция — Норман забеляза пластмасовата карта, прикрепена на вътрешната страна на капака. — Виж какво пише: СПЕШНА МЕДПОМОЩ КОД 103. Някаква идея какво би могло да означава това?
Тя кимна.
— Това е компютърен код. Вече го набрах.
— И?
— Новините — отвърна тя — не са добри.
— Така ли? — той седна пред компютъра и набра код 103. На екрана излезе:
ИЗКУСТВЕНА ХИПЕРБАРНА СРЕДА
МЕДИЦИНСКИ УСЛОЖНЕНИЯ (СЕРИОЗНИ-ЛЕТАЛНИ)
1.01 Белодробна емболия
1.02 Психотичен синдром на високото налягане
1.03 Асептична костна некроза
1.04 Кислородна интоксикация
1.05 Синдром на термичен стрес
1.06 Дисеминирана псевдомонова инфекция
1.07 Мозъчен инсулт
Изберете едно:
— Не избирай нищо — посъветва го Бет. — Подробностите само ще те подтиснат допълнително. Приеми, че живеем в крайно опасна среда. Барнс се постара да ни спести всички тези досадни подробности. Знаеш ли, защо толкова държат на правилото да изтеглят хората след седемдесет и два часа? Защото след като изтекат тези седемдесет и два часа, нараства опасността от нещо, наричано „асептична костна некроза“. Никой не знае защо, но изкуствената среда предизвиква костна деструкция на крайниците и таза. А знаеш ли защо станцията се нагажда към нас, докато се движим из нея? Не защото е много умна и натъпкана с висши технологии, а понеже хелиевата атмосфера нарушава терморегулацията на тялото. Лесно можеш да прегрееш и също толкова лесно да измръзнеш. Фатално. При това, ще се случи толкова бързо, че преди да разбереш какво става ще си умрял. А този „психотичен синдром на високото налягане“, се изявява във внезапно настъпващи конвулсии, парализа и смърт, като последствие от твърде ниското съдържание на въглероден двуокис в атмосферата. За това носим и персоналните индикатори, в случай, че съдържанието на въглероден двуокис в средата спадне. Никаква друга причина няма. Страхотно, а?
Норман изключи екрана и се облегна назад.
— Както и да е, нищо не можем да направим.