— Искате ли отново да подам изображението? — прошепна Тина.
— Не — поклати глава Барнс.
Напрегнаха слух. Подраскване. Кратък миг тишина, последван от бълбукането на вода, този път силно и от близо.
— Майчице — възкликна Барнс. — Той е точно пред нас.
Последва приглушен удар по стената на станцията.
Екранът на компютъра внезапно блесна.
ТУК СЪМ.
Първият удар беше толкова неочакван, че ги подкоси. Всички се затъркаляха по пода. Около тях станцията скърцаше и стенеше заплашително. Норман с мъка се изправи на крака — забеляза, че челото на Флетчър кърви — и в този момент дойде вторият удар. Главата му се блъсна в нещо твърдо, последва остра болка, когато върху му се стовари Барнс, сипейки проклятия. Той притисна лицето на Норман, докато се опитваше са се изправи, двамата отново се стовариха на пода и до тях избухна с оглушителен трясък един монитор, сипейки наоколо искри.
Цялата станция се люлееше като небостъргач при земетресение. Сграбчваха каквото им попадне, за да се задържат. Но най-страшен от всичко беше оглушителният грохот — металическото стържене и скърцането на цилиндрите, които се тресяха на своите подпори.
Съществото разтърсваше цялата станция.
Барнс се беше добрал до другия край на каютата и посягаше към люшкащата се врата. Докато крещеше заповедите си, вратата го удари по ръката, но Норман не чуваше нищо, освен ужасяващия звук на огъващ се метал. Първа през вратата се промъкна Флетчър, последваха я Тина и Барнс. Дръжката беше оцапана в кръв.
Норман се огледа за Хари, в този миг към него се хвърли Бет и извика:
— Норман! Трябва да… — тялото й се удари в неговото, двамата се претърколиха по мокета, прекатуриха една койка и накрая спряха в хладната стена на цилиндъра. Норман осъзна ужасен, че мокетът е подгизнал.
Станцията пропускаше.
Трябваше да предприеме нещо, изправи се на крака и в лицето го блъсна шуртящата от стената тъничка струя. Когато се огледа, забеляза, че вода струи от тавана и стените.
Всеки миг, каютата щеше да се разпадне.
Бет го сграбчи за раменете, придърпа го и изкрещя:
— Пропускаме! Божичко, пропускаме!
— Зная — кимна Норман и в този миг от говорителите се разнесе викът на Барнс:
— Позитивно налягане. Дайте позитивно налягане!
Норман зърна проснатия на пода Тед, миг преди да се препъне в него. Докато падаше, протегна ръце напред и главата му се блъсна в екрана, на който бе изписано с едри букви:
НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ.
— Джери! — извика Тед. — Престани, Джери! Джери!
Внезапно отнякъде изникна Хари, облещи се на Тед и му кресна:
— Спести си дъха! Той ще ни убие!
— Той не разбира — викна в отговор Тед.
Дрънченето и скърцането на метал продължаваше без никаква пауза и Норман отново се затъркаля по пода. Опита се да сграбчи някоя ръкохватка, но ръцете му бяха мокри и се плъзгаха по желязото.
— Слушайте всички — извика по уредбата Барнс. — Чен и аз излизаме! Командването поема Флетчър!
— Не излизайте! — закрещя Хари. — Не излизайте навън!
— Отваряме люка — произнесе лаконично Барнс. — Тина, последвай ме.
— Ще загинете! — викаше Хари, когато поредният тласък го запрати върху Бет. Норман отново беше на пода и главата му се блъсна в една койка.
— Навън сме — произнесе Барнс.
И внезапно ударите замряха. Станцията не помръдваше. Те също. Макар отвсякъде да шуртеше вода, всички стояха неподвижно, вперили погледи в говорителите.
— Отделихме се от люка — докладва Барнс. — Добро самочувствие. Въоръжение, Харпуни „Джей-9“, снабдени с експлозивни глави, от типа „Таглин-50“. Ще му покажем за какво ни бива на този копелдак.
Тишина.
— Вода… видимостта се влошава. Видимост под пет фута. Изглежда че… се вдига тинята от дъното… и е тъмно, много тъмно. Движим се пипнешком край станцията.
Тишина.
— Северната страна. Сега поемаме на изток. Тина?
Тишина.
— Тина?
— Зад вас, сър.
— Добре. Постави ръката си на бутилките — чудесно. Браво.
Тишина.
Вътре в цилиндъра, Тед въздъхна.
— Не смятам, че трябва да го убиват — прошепна той.
Едва ли ще успеят, помисли си Норман.
Никой не помръдваше. Всички слушаха напрегнато увеличеното от говорителите дишане на Барнс и Тина.