Не се съмнявам, че не обичаш, помисли си Норман. Но вместо това отвърна:
— Знаеш ли, мисля, че е крайно време да съобщя на Джери истината за неговото поведение. Всъщност, това което върши не е никак интересно.
ТАКА ЛИ? НЕ Е ИНТЕРЕСНО?
— Никак. Джери, ти си разглезен и невъзпитан.
КАК СМЕЕШ ДА МИ ГОВОРИШ ПО ТОЗИ НАЧИН?
— Да. Защото се държиш глупаво.
— Майчице — извика Хари. — Внимавай с него.
МНОГО ЛЕСНО ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА СЪЖАЛЯВАШ ЗА ДУМИТЕ СИ, НОРМАН.
Норман не пропусна да отбележи, че в процеса на разговора Джери бе запазил безпогрешен речник и синтаксис. Изчезнали бяха всички преструвки за наивитет и извънземно мислене. Самият Норман също се чувстваше по-уверен и силен. Вече знаеше с кого разговаря. Не с някакъв пришълец. И вече не се налагаше да опипва в мрака. Разговаряше с детската половина на друго човешко същество.
ПРИТЕЖАВАМ ПОВЕЧЕ СИЛА ОТКОЛКОТО МОЖЕШ ДА СИ ПРЕДСТАВИШ.
— Знам, че имаш сила, Джери — продължи Норман. — Но какво от това?
Зад него, Хари не можеше да стои на едно място.
— Норман, за Бога, ще ни погубиш всички.
ПОСЛУШАЙ ХАРИ. ТОЙ Е УМЕН.
— Не, Джери — рече Норман. — Хари не е умен. Той е просто уплашен.
ХАРИ НЕ Е УПЛАШЕН. НИ НАЙ-МАЛКО.
Норман реши да подмине това изявление.
— Сега говоря с теб, Джери. Само с теб. Ти си този, който играе с нас.
ИГРИТЕ СА ГЛУПАВО НЕЩО.
— Тогава, спри, Джери. Престани с твоите творения.
МОГА ДА СПРА КОГАТО АЗ ПОИСКАМ.
— Не съм съвсем сигурен, че можеш, Джери.
ДА. МОГА.
— Докажи го. Спри играта с творенията.
Настъпи продължителна пауза. Всички чакаха напрегнато.
НОРМАН ТВОИТЕ ОПИТИ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ СА ДЕТИНСКИ И НАИВНИ. НЕ МИ Е ИНТЕРЕСНО ДА РАЗГОВАРЯМ ПОВЕЧЕ С ТЕБ. ЩЕ ПРАВЯ КАКВОТО СИ ИСКАМ И ЩЕ СЪТВОРЯВАМ КАКВОТО МИ ХРУМНЕ.
— Но нашата станция не би могла да издържи на още едно творение, Джери.
НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА.
— Ако я нападнеш отново, Хари може да загине.
— Не само аз, но и останалите, за Бога — намеси се Хари.
НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА НОРМАН.
— Защо искаш да ни убиеш, Джери?
ПЪРВО ВИЕ ВЪОБЩЕ НЕ БИВА ДА СТЕ ТУК ДОЛУ. МЯСТОТО ВИ НЕ Е ТУК. ВИЕ СТЕ НАХАЛНИ СЪЩЕСТВА, КОИТО СИ ПЪХАТ НОСА НАВСЯКЪДЕ, ПРЕДПРИЕЛИ СТЕ ОГРОМЕН И БЕЗСМИСЛЕН РИСК И СЕГА ТРЯБВА ДА СИ ПЛАТИТЕ. ВИЕ СТЕ БЕЗЧУВСТВЕНИ И ЗЛИ СЪЗДАНИЯ НЕСПОСОБНИ НА ВЗАИМНА ОБИЧ.
— Това не е вярно, Джери.
НЕ МИ ПРОТИВОРЕЧИ ОТНОВО, НОРМАН.
— Съжалявам, но според мен безчувствен и зъл си ти, Джери. Ти не се интересуваш от болката, която ни причиняваш. Не ние. Ти.
СТИГА.
— Той вече няма да разговаря с теб — рече Хари. — Наистина го ядоса, Норман.
И в този момент на екрана блесна надписът:
ЩЕ ВИ ИЗБИЯ ВСИЧКИ.
Норман почувства, че е плувнал в пот. Изтри чело и обърна гръб на думите от екрана.
— Според мен, не те бива да разговаряш с него — рече Бет. — Въобще не успя да го вразумиш.
— Не биваше да го ядосваш — добави Хари. В гласа му се долови молба. — Защо го разгневи, Норман?
— Трябваше да му кажа истината.
— Държа се отвратително с него и сега той е ядосан.
— Какво значение дали е ядосан или не — намеси се Бет. — Предишния път, когато ни нападна, Хари не беше ядосан.
— Искаш да кажеш, Джери — поправи я Норман. — Джери ни нападна.
— Да, така е, Джери.
— Доста груба грешка, Бет — подхвърли Хари.
— Прав си, Хари. Съжалявам.
Имаше нещо странно в начина, по който Хари я гледаше. Хари не пропуска и най-малката дреболия, помисли си Норман и няма да ни остави на мира.
— Не зная как си могла да сбъркаш така — продължаваше Хари.
— Съжалявам. Грешка на езика. Глупаво беше от моя страна.
— Не бих казал.
— Наистина съжалявам — настояваше Бет.
— Няма значение — отказа се Хари.
В държанието му вече се долавяше известно безразличие, гласът му звучеше равнодушно. Ой-ой, рече си Норман.
Хари се прозя и протегна ръце.
— Знаете ли, — каза им той, — изведнъж се почувствах страшно изморен. Мисля, че е време да подремнем.
И той се отправи към койките.
1600 ЧАСА
— Трябва да предприемем нещо — настояваше Бет. — Не можем да го разубедим.
— Права си — съгласи се Норман. — Не можем.
Бет почука на екрана, където все още стояха последните думи:
ЩЕ ВИ ИЗБИЯ ВСИЧКИ.
— Как мислиш, дали ще го стори?
— Да.
Бет се изправи, стиснала юмруци.
— Значи или той, или ние.
— И аз така смятам.
Заключението увисна във въздуха между тях, неизказано.
— Този негов процес на творене, — поде Бет, — според теб, трябва ли да е в безсъзнание, за да бъде преустановен?