— Заслужава си да опитаме.
Норман остави спринцовката. Двамата забързаха към цилиндър А.
Когато минаваха по коридора на В, пазачите отново застанаха мирно.
— Доктор Халпърн, сър!
— Доктор Джонсън, сър!
— Продължавайте, момичета — отвърна им Бет.
— Да, сър? Може ли да попитаме, къде отивате, сър?
— Рутинна обиколка — отвърна Бет.
— Много добре, сър!
Позволиха им да минат. Влязоха в цилиндър Б, сред бъркотията от кабели и машинарии. Норман ги разглеждаше разтревожено, нищо не разбираше от механика и нямаше никакво желание да се ровичка в живото-обезпечаващата система. Но друг изход нямаха.
В цилиндър А бяха останали само три водолазни костюма. Норман посегна към неговия.
— Знаеш ли какво правиш? — попита той.
— Да — кимна Бет. — Довери ми се.
Тя мушна крака в костюма и вдигна ципа нагоре.
В този миг, цялата станция се огласи от воя на алармите и навсякъде замигаха червените лампи. Без никой да му каже, Норман вече знаеше, че са активирани периферните сензори.
Започваше поредната атака.
15 ЧАСА И 20 МИНУТИ
Втурнаха се обратно през обиколния коридор, свързващ директно цилиндрите Б и Г. Когато минаваха край вратата на спалното, Норман забеляза, че постовите са изчезнали. В цилиндър Г, алармената инсталация свиреше оглушително и екраните на периферните сензори мигаха в червено. Норман погледна към монитора.
ИДВАМ.
Бет плъзна поглед по индикаторите.
— Активирани са вътрешните топлинни датчици. Наистина идва.
Първо почувстваха глух удар, Норман се извърна и погледна към илюминатора. Огромният зелен калмар беше вече отвън, обвил с пипала основата на станцията. Смукалата на едно от пипалата се притискаха плътно към стъклото на илюминатора.
ТУК СЪМ.
— Харииии! — извика Бет.
Последва нов удар и агонизиращо скърцане на метал.
Хари нахлу в каютата.
— Какво има?
— Знаеш, какво има, Хари! — викна му Бет.
— Не, не знам, какво има?
— Калмарът, Хари.
— О, Божичко, не — изпъшка Хари.
Станцията се залюля неудържимо. Светлините в стаята угаснаха и отново светнаха. Но този път мигаха само червените лампи на аварийното осветление.
— Норман обърна глава.
— Спри го, Хари.
— За какво говориш? — запита объркано Хари.
— Знаеш, за какво говоря.
— Не зная!
— Да, Хари, знаеш. Това си ти, Хари — настояваше Норман. — Ти го правиш.
— Не, грешиш. Не съм аз! Кълна се, не съм аз!
— Да, Хари — продължаваше Норман, — И ако не престанеш, всички ще загинем.
Станцията се залюля отново. Един от нагревателите на тавана избухна и ги посипа с парчета стъкло и дребни искри.
— Хайде, Хари…
— Не, не!
— Нямаме много време. Знаеш, че е твое дело.
— Станцията няма да издържи дълго, Норман — намеси се Бет.
— Не мога да съм аз!
— Да, Хари. Повярвай ми.
Още докато говореше, Норман се огледа за спринцовката. Беше я оставил някъде в каютата, но сега всичко бе покрито с разпилени листа, на пода се въргаляха счупени монитори, цареше пълен хаос…
Станцията се разтърси отново, в съседния цилиндър избухна страхотен взрив. Засвириха още няколко алармени звънци, последвани от дълбоки и мощни вибрации, които Норман разпозна незабавно — някъде в станцията, с огромна сила нахлуваше вода.
— Пробойна във В! — извика Бет, която не отделяше поглед от екраните. Тя изтича в коридора. Тежката желязна врата на каютата се затвори с металическо издрънчаване. Стаята се изпълни със солена мъгла.
Норман блъсна Хари в стената.
— Хари! Отвори си очите и го спри!
— Не може да съм аз, не може да съм аз — повтаряше Хари.
Още един удар, двамата се люшнаха.
— Не може да съм аз! — проплака Хари. — Това няма нищо общо с мен!
В този миг Хари изпищя, тялото му се сгърчи болезнено и Норман забеляза, че Бет измъква от рамото му окървавената игла на спринцовката.
— Какво правите? — изхриптя Хари, но очите му вече се затваряха. Той се залюля от следващия удар и падна на колене. — Не — прошепна Хари. — Не…
Тялото му се отпусна напред и главата му се блъсна в пода. В същия миг скърцането на метал утихна. Алармите замряха. Настъпи смразяваща тишина, само някъде вътре в станцията бълбукаше вода.
Бет притичваше от монитор на монитор.
— Вътрешните — нула. Периферните — нула. Навсякъде нула. Чудесно! Нямаме сигнали!
Норман надникна през илюминатора. Океанското дъно беше пусто.
— Доклад за нанесените поражения! — извика Бет. — Главното захранване — изключено! Цилиндър Е — затворен! Цилиндър В — затворен! Цилиндър Б…