— А какво включи алармата одеве? — попита Хари. — Когато Бет и Норман бяха навън?
— Тина? — погледна я Барнс.
— Не зная какво е била причината. Някое морско животно, предполагам. Безшумно и с огромни размери.
— Колко голямо?
Тя поклати глава.
— Ако се съди по електронния отпечатък, доктор Адамс, с размери колкото нашата станция.
БОЙНА ТРЕВОГА
Бет постави внимателно кръглото бяло яйце на стъклото под микроскопа.
— Без никакво съмнение, — промърмори тя, след като примижа над окуляра, — това е морско безгръбначно. Най-интересно от всичко е слузното покритие — тя побутна яйцето с пинсети.
— И каква е то? — попита Норман.
— Лепкаво. На белтъчна основа.
— Не, говоря за яйцето.
— Още не зная — Бет продължи да се взира. Внезапно алармата отново зазвуча и замигаха червени светлини. Норман почувства, че се изпотява.
— Сигурно поредната фалшива тревога — успокои го Бет.
— Внимание, до всички — чу се гласът на Барнс от говорителите. — Да всички на борда. Бойна тревога.
— О, по дяволите — ядоса се Бет.
Тя се спусна ловко по стълбата, сякаш беше пожарникарска тръба, а отзад несръчно я следваше Норман. В комуникационната на цилиндър Г двамата завариха вече познатата сцена: всички се бяха скупчили пред компютъра и няколко капака бяха вдигнати. Червените светлини продължаваха да мигат, а сирената пищеше неуморно.
— Какво става? — извика Норман.
— Авария!
— Каква авария?
— Не можем да изключим проклетата аларма! — изкрещя Барнс. — Включи се, а сега не иска да се изключи! Тини…
— Опитвам се, сър!
Беше приклекнала зад компютъра и Норман виждаше само превития й гръб.
— Изключи проклетата машина!
— Изключвам я, сър!
— Изключи я, не мога да чуя!
Да чуе какво? — зачуди се Норман, но в този момент в каютата влетя Хари и се блъсна в него.
— Божичко…
— Тревога! — крещеше объркано Барнс. — Тревога! Моряк Чен! Дай сонарно изображение!
Тина стоеше до него, спокойна както винаги, и следеше страничните монитори. После си нагласи слушалките.
Норман погледна сферата на един от мониторите. Сферата беше затворена.
Бет спря до илюминатора и се зае да разглежда белезникавия материал, който я покриваше плътно от другата страна. Барнс се мяташе като побъркан под червените лампи, крещеше и проклинаше всичко наоколо.
И тогава ненадейно тревожният сигнал замря и червените светлини угаснаха. Всички мълчаха. Флетчър се изправи и въздъхна.
— Мислех, че ще го поправиш… — заговори Хари.
— Шшшшт.
До ушите им достигна едва доловимото понг на сонарните импулси. Тина притисна слушалките с ръце и се намръщи съсредоточено.
Никой не помръдваше. Стояха замръзнали, с напрегнати изражения, заслушани в далечното ехо на сонара.
Барнс прошепна тихо на останалите:
— Сигналът дойде преди няколко минути. Отвън. Нещо много голямо.
— Не чувам нищо, сър — рече след малко Тина.
— Премини на пасивни.
— Слушам, сър. Преминавам на пасивни.
Тихият пукот на сонара изчезна. На негово място се появи слабо свистене. Тина усили говорителите.
— Хидрофони? — запита тихо Хари.
Барнс кимна.
— Полюсни стъклени трансдюсери — поясни той. — Най-добрите в света.
Всички напрегнаха слух, но не чуваха нищо освен свистенето. Норман си помисли, че прилича на изтрит запис, примесен от време на време със слабо бълбукане на вода. Ако не беше така напрегнат, звукът сигурно щеше да му се дразнещ.
— Умно копеле — подхвърли Барнс. — Успя да ни заслепи, покри всички прозорци с лепило.
— Не лепило, а яйца — поправи го Бет.
— Добре де, важното е, че са покрити всички илюминатори на станцията.
Съскането продължаваше, без никаква промяна. Тина завъртя циферблата на хидрофона. Чу се тихо пращене, като от смачкан целофан.
— Какво е това? — запита Тед.
— Риба. Яде — поясни Бет.
Барнс кимна. Тина завъртя циферблата. Отново се разнесе съскащият звук. Напрежението в стаята спадна. Норман се почувства изморен и седна. До него се настани Хари. Норман забеляза, че Хари е по-скоро замислен, отколкото угрижен. В другия край на каютата, Тед стоеше до илюминатора и хапеше устни. Приличаше на уплашено хлапе.
Разнесе се тих електронен сигнал. Стрелките на индикаторите подскочиха.
— Имам позитивен на периферните термочувствителни датчици — обади се Тина.
— Посока? — запита Барнс.
— Източна. Приближава.