— Много ли боли? — запита го Норман.
— Нищо ми няма.
Норман бавно се отпусна на пейката и почувства пронизваща болка в гърба. На петдесет и три години съм, помисли си той. Трябва да се занимавам повече с голф. И да съм някъде другаде, а не тук. Той потръпна и нахлузи обувката на отеклото си стъпало. Отнякъде изникна спомена за босия крак на Ливай, мъртвешката плът и стъпалото, което го блъска в маската.
— Откриха ли Барнс? — попита Тед.
— Не съм чул — поклати глава Норман. — Не мисля.
Норман приключи с обличането и се отправи към цилиндър Г, като внимателно прескачаше локвите морска вода в коридора. Вътре в Г, мебелите бяха подгизнали, пултовете бяха мокри, а стените бяха покрити с капки от уретанова пяна, с която Флетчър бе напръскала цепнатините.
В средата на каютата стоеше Флетчър, с бутилка уретан в ръка.
— Развалихме гледката — отбеляза тя.
— Ще държи ли?
— Разбира се. Не мога да обещая, обаче, че можем да понесем още една подобна атака.
— Ами електронните уреди? Работят ли?
— Не съм проверявала, но би трябвало с тях всичко да е наред. Всички прибори са водонепроницаеми.
Норман кимна.
— Някакви следи от капитан Барнс? — той погледна към окървавената дръжка.
— Не, сър. Никакви следи от капитана — Флетчър проследи погледа му. — Ей сега ще почистя, сър.
— Къде е Тина? — попита Норман.
— Почива. В цилиндър Д.
Норман кимна повторно.
— Там по-сухо ли е?
— Да — рече Флетчър. — Странно, нали? Никой нямаше в цилиндър Д по време на атаката и подът е съвършено сух.
— Някаква вест от Джери?
— Никаква, сър.
Норман включи един от пултовете.
— Джери, там ли си?
Екранът остана пуст.
— Джери?
Почака малко, сетне изключи монитора.
— Погледни — рече Тина, придърпа чаршафа и откри левия си крак.
Раната изглеждаше далеч по-страшна, от първия миг, когато след като бяха чули писъка, изтичаха в цилиндър А и я изтеглиха през люка. Диагонално надолу по крака й се спускаха няколко дълги кървави ивици, всяка от които в средата бе подпухнала и ливидна.
— Само за час се поду — обясняваше Тина.
Норман разгледа внимателно раната. По границите на подпухналите участъци се виждаха ситни отпечатъци като от зъби.
— Помниш ли какво усещаше в този момент? — попита той.
— Чувствах се ужасно — рече Тина. — Усещах нещо лепкаво, като от силно лепило, или нещо подобно. Последва силно парене. Много силно.
— А какво видя? Успя ли да разгледаш съществото?
— Само… нещо дълго и плоско, като шпатула. Приличаше на гигантско листо, приближи се и ме обгърна.
— Цвят?
— Кафеникав. Не видях точно.
Норман се замисли за миг.
— А капитан Барнс?
— По време на акцията, аз бях отделена от капитан Барнс, сър. Не знам какво се е случило с него, сър — Тина отвръщаше с официален тон, лицето й беше като маска. Хайде стига съм настоявал, помисли си Норман. Дори и да е избягала, какво толкова.
— Бет видя ли раната, Тина?
— Да, сър, беше тук преди няколко минути.
— Добре. Сега си почивай.
— Сър?
— Да, Тина?
— Кой ще пише рапорта, сър?
— Не зная. Да не мислим сега за рапорти. По-добре да се съсредоточим върху непосредствените задачи.
— Да, сър.
Докато се приближаваше към лабораторията на Бет, Норман чу гласа на Тина от записа:
„Как мислиш, дали някога ще отворят това нещо?“
Бет отвърна: „Може би. Не зная“.
„Плаши ме“
Вътре в лабораторията, Бет беше приведена над екрана и следеше внимателно записа.
— Все още се занимаваш с това, а? — заговори Норман.
— А-ха.
На екрана, Бет дояде парчето сладкиш и рече:
„Не мисля, че има причина да се страхуваш“.
„Плаши ме неизвестното.“
„Така е — кимна Бет от екрана. — Но неизвестното не винаги е опасно или страшно. Най-често то е необяснимо.“
— Незабравими последни думи — промърмори Бет, докато се гледаше на екрана.
— За момента са прозвучали добре — отбеляза Норман. — Важното е, че я успокои.
На екрана, Бет каза на Тина:
„Страх ли те е от змии?“
„Не, змиите не ме плашат.“
„Аз пък не мога да ги търпя.“
Бет спря записа и се обърна към Норман.
— Струва ми се, че е било толкова отдавна.
— И аз това си помислих — рече Норман.
— Това значи ли, че живеем пълноценно?
— По-скоро, че се намираме в смъртна опасност. Защо толкова те интересува този запис?
— Защото просто няма какво друго да правя, а ако не се занимавам с нищо, ще почна да крещя, като в някоя от онези традиционни женски сцени. Веднъж си ме виждал да го правя, Норман.