Норман почувства прилив на неизмеримо облекчение. Появата на този човек в станцията можеше да означава само едно — горе, на повърхността, корабите се бяха завърнали! Завърнали са се и са спуснали подводница, за да ги прибере! Всички ще бъдат спасени!
— Моряче, — заговори Норман, като стисна ръката му, — да знаеш само как се радвам да те видя.
— Благодаря ви, сър.
— Кога пристигнахте? — попита Норман.
— Току-що, сър.
— Другите знаят ли?
— Другите, сър?
— Да. Тук сме, останахме шестима. Съобщихте ли им за пристигането си?
— Не зная какво да ви отговоря, сър.
В държанието на моряка се долавяше известно безразличие, което Норман намери за доста странно. Новопристигналият оглеждаше вътрешността на станцията и за миг Норман успя да я види през неговия поглед — подгизналите мебели, разбитите пултове, покритите с пяна стени. Изглеждаше като терен на ожесточени битки.
— Доста неща преживяхме тук — обясни Норман.
— Виждам, сър.
— Трима загинаха.
— Съжалявам да го чуя, сър — отново същото безразличие. Неутралност. Какво всъщност си мислеше? Може би за предстоящия военен съд? Или нещо друго?
— Откъде сте? — запита Норман.
— Откъде съм, сър?
— От кой кораб.
— Ах. От „Морски стършел“, сър.
— Той над нас ли е?
— Да, сър, над нас е.
— Е, тогава да тръгваме — предложи Норман. — Съобщете на останалите, че сте тук.
— Да, сър.
Морякът излезе. Норман се изправи и извика:
— Е-хей! Спасени сме!
— Е, поне не е бил само халюцинация — рече Норман и посочи екрана. — Ето го, кипящ от живот, насред монитора.
— Да. Там го има. Но къде се е дянал? — запита Бет. През последния час претърсиха основно цялата станция. И нито следа от черния моряк. Нямаше следа и от подводницата навън. Нито пък данни за кораби на повърхността. Пуснатият от тях балон успя да регистрира вятър със скорост шейсет възела и трийсет футови вълни — преди да се скъса кабела.
И така — откъде се беше взел посетителят? И къде беше изчезнал?
Флетчър поправяше пултовете. На монитора се появи цял пакет информация.
— Какво ще кажете за това? — попита тя. — Списъкът на корабите, намиращи се на действителна служба не включва съд на име „Морски стършел“.
— Какво, по дяволите, става тук? — ядоса се Норман.
— Сигурно е бил само една халюцинация — посочи Тед.
— Халюцинациите не могат да бъдат записани — поясни Хари. — Освен това, аз също го видях.
— Видял си го? — попита Норман.
— Да. Тъкмо се събудих, сънувал бях, че ни спасяват и още си лежах в леглото, когато чух стъпки и той влезе в каютата.
— Говори ли с него?
— Да. Държеше се много странно. Сякаш не разбира къде е. Беше малко отегчен.
Норман кимна.
— Все едно, че нещо не е наред с него, нали?
— Да, нещо такова.
— Но откъде се е взел? — настояваше Бет.
— Има само едно обяснение — намеси се Тед. — Дошъл е от сферата. Или, бил е създаден от сферата. От Джери.
— И защо ще го прави Джери? За да ни шпионира?
Тед поклати глава.
— Доста мислих за това — рече той. — Струва ми се, че Джери притежава способността да създава разни неща. Животни. Не смятам, че самият Джери е гигантски калмар, по-скоро го е създал за да ни атакува. Не че самият Джери гори от желание да ни напада. Вероятно, веднъж създаден, калмарът се е нахвърлил върху станцията, взимайки я за своя естествен противник — кита. Така че, в края на краищата нападението е станало случайно.
Останалите го слушаха намръщено. За Норман, подобно обяснение беше прекалено тривиално.
— Смятам, че има и друга възможност — намеси се той. — Например, че Джери е враждебно настроен към нас.
— Не вярвам в това — възрази Тед. — Не вярвам Джери да е враждебно настроен.
— Във всеки случай, така се държи, Тед.
— Но аз не мисля, че той възнамерява да се държи враждебно.
— Не знам какво възнамерява, — зояви Флетчър, — но по-добре да не ни сполетява нова атака. Защото конструкцията просто няма да издържи. Нито пък подпорите. След първата атака, — поясни тя Флетчър, — се наложи да увелича положителното налягане за да се справя с пробойните. С други думи, трябваше да повиша налягането на въздуха вътре в станцията, така че то да е по-голямо от натиска на водата отвън. С това нахлуването на вода беше преустановено, но станцията започна да губи въздух през цепнатините. За близо час ремонтни работи загубихме резервен въздух за шестнадесет часа. Опасявам се, че не разполагаме с достатъчно количество.
В каютата се възцари тишина. Всички се замислиха върху последствията от чутото.