Норман стигна далечния край на станцията и огледа краткото разстояние, което го делеше от ДС-7.
— Как е при теб? Все още ли е чисто? — попита той.
— Все още е чисто.
Норман пое. Напрегна сили, но му се струваше, че движенията му са съвсем забавени. Задъха се и тихо прокле.
— Какво има?
— Не мога да вървя бързо. — Непрестанно поглеждаше на север, очаквайки всеки миг от там да се зададе зеленикавото сияние на приближаващия се калмар, но хоризонтът оставаше тъмен.
— Чудесно се справяш, Норман — похвали го Бет. — Все още е чисто.
— Намираше се на петдесетина ярда от станцията, беше изминал половината. ДС-7 се виждаше ясно, по-малка бе от тяхната станция и се състоеше от един единствен цилиндър, висок четирийсет фута и с множество илюминатори. До него беше преобърнатият хангар и миниподводницата.
— Почти стигна — произнесе Бет. — Чудесна работа.
Норман почувства замайване. Забави крачка. Различаваше съвсем ясно надписите, по стената на станцията. Имаше различни предупреждения и флотски маркировки.
— Хоризонтът е чист — докладва Бет. — Поздравления. Почти успя.
Навлезе в пространството под ДС-7 и погледна нагоре. Люкът беше затворен. Завъртя ръчката и я бутна нагоре. Вътрешността не се виждаше ясно, тъй като светлините бяха изключени. Но все пак трябваше да надникне. Възможно бе да открие някакво оръжие, нещо, което да му е от полза.
— Първо подводницата — обади се Бет. — Остават ти само десет минути за натискане на бутона.
— Разбрано.
Норман пое към подводницата. Спря се между двете витла и прочете името: „Подводна звезда III“. Беше оцветена в жълто, също като онази, с която се бяха спуснали, но формата й бе малко по-различно. Норман забеляза от едната страна ръкохватки, покатери се и проникна във въздушния джоб, затворен под преобърнатия хангар. Носа на подводницата завършваше с прозрачно изпъкнало стъкло за пилота и зад него бе разположен люка. Норман дръпна ръчката, вдигна люка и се спусна вътре.
— В подводницата съм.
Никакъв отговор от Бет. Вероятно не можеше да го чуе, зад дебелите метални стени. Норман се огледа, а от костюма му се стичаше вода. Но какво да направи, да си изтрие краката? Усмихна се при тази мисъл. Забеляза, че записите бяха подредени в задния отсек. Тук имаше съвсем достатъчно място за трима души. Но Бет беше права, подводницата беше натъпкана с прибори и инструменти, някои от тях с доста остри ръбове. Ако ги залюшка горе, преживяването няма да е от приятните.
Къде ли е бутонът за задържане? Плъзна поглед по контролния пулт и забеляза само един светещ клавиш, с надпис: „задържане“. Натисна го.
Червената светлина спря да мига. Вместо нея блесна мъничък, кехлибарен екран, с надпис:
Броячът пренастроен — 12:00:00
Броячът пое в обратна посока. Май успях, рече си той. Екранът угасна.
Норман огледа наново пулта, като се питаше: В случай на необходимост, ще мога ли да управлявам подводницата? Настани се в пилотското кресло и втренчи поглед в многобройните датчици, копчета и индикатори по пулта. Не се виждаше никакво кормилно устройство — колело, или ръчка. Как, по дяволите, се управляваше това нещо?
На екрана блесна:
ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — КОМАНДЕН МОДУЛ
Нуждаете ли се от помощ?
Да Не Прекъсни
Да, помисли си той. Имам нужда от помощ. Той огледа пулта за бутон с надпис „да“, но такъв нямаше. Накрая се сети и натисна маркерът „да“ на самия екран.
ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — СПИСЪК НА ОПЕРАЦИИТЕ
Потапяне Изплаване
Скачване Изключване
Монитор Прекъсване
Той натисна „изплаване“. На екрана се появи ново изображение, с различни индикатори. Една от секциите мигаше непрестанно. Под маркера беше изписано:
ПОДВОДНА ЗВЕЗДА III — ИНСТРУКЦИИ ЗА ИЗПЛАВАНЕ
1. Поставете баласта на: „вкл.“
Продължете към следващото Прекъсване
Значи така се управлява, помисли си Норман. С помощта на детайлни инструкции, записани в компютъра. Стъпка по стъпка. Остава ти само да ги следваш. Можеше да се справи.
Подводницата се залюля на въжетата, от появилото се течение.
Норман натисна „прекъсване“ и екранът угасна. Отново се появи броячът:
Брояч пренастроен — 11:53:00
Времето за него продължаваше да тече обратно. Наистина ли съм прекарал цели седем минути тук, зачуди се Норман. Подводницата отново се люшна. Време беше да си върви.
Изкачи се по стълбичката и затвори люка. Сетне се спусна край подводницата, докато краката му опряха в дъното. В мига, когато излезе зад металната стена, шлемофоните изпращяха:
— …ваш ли ме? Норман, чуваш ли ме? Отговаряй, за Бога!