Гласът беше на Хари.
— Чувам те — рече Норман.
— Норман, дявол да го вземе…
В този момент Норман видя зеленото сияние и разбра защо се е люшкала подводницата. Гигантският калмар беше само на десет ярда от него, пипалата му вече се протягаха към Норман, вдигайки тиня от дъното.
— …Норман, ще кажеш ли…
Нямаше време за мислене. Норман направи три крачки, скочи и се промуши през отворения люк на ДС-7.
Норман завъртя люка, но широкото като огромен лист смукало вече се пъхаше в отвора. Притисна го с металния люк, ала пипалото отказа да се дръпне назад. Беше невероятно силно и мускулесто, гърчеше се, а смукалата се отваряха и затваряха като мънички устни. Норман налегна с цялата си тежест върху люка, опитвайки се да избута обратно пипалото. Противно на очакванията му люкът отскочи навътре с трясък, Норман се люшна назад, а пипалото се завъртя вътре в помещението. Лъхна го отвратителната миризма на амоняк.
Втурна се нагоре по стълбата. В този момент, през люка се появи и второто пипало. Двете покрити със слуз ръце се завъртяха в змиевиден танц под него, опипвайки стената. Норман стигна до един илюминатор, надзърна навън и видя масивното тяло на чудовището, с огромни, кръгли, немигащи очи. Той продължи да се катери нагоре, по-далеч от пипалата. Цилиндърът бе натъпкан с разнообразна екипировка, навсякъде се въргаляха кашони, кутии и контейнери. На повечето от тях имаше предупредителни надписи: „ОПАСНО! ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО! ЕЛЕКТРОННИ ЕКСПЛОЗИВИ — ТЕВАК“. Ако се съди по количеството на кашоните с подобни надписи, намираше се в малък склад за експлозиви.
Пипалата продължаваха да го следват. В някаква отделена, логическа част на ума му мина мисълта: Цилиндърът е дълъг четирийсет фута, а пипалата поне петдесет. Скоро няма да има къде да се скрия.
Норман се спъна, удари си коляното, но продължи. Чуваше ясно шляпането на пипалата в стената зад него.
Оръжие, помисли си той. Трябва да намеря някакво оръжие.
Стигна до миниатюрната кухня, с метална маса и окачени тигани и черпаци. Дръпна едно от чекмеджетата и трескаво затършува за нож. Намери само малка отварачка и я запрати ядно на пода. Пипалата бяха съвсем близо. В следващия миг го подкосиха, той се строполи, а шлема му се блъсна в пода. Норман скочи на крака, залитна край пипалото и продължи нататък в цилиндъра.
Намираше се в комуникационния отсек — наоколо се виждаха компютри, радиостанция и няколко монитора. Пипалата отново бяха зад него и се виеха като кошмарни лиани. Очите му горяха от амониевите пари.
Отсреща се виждаха няколко койки и зад тях стена. Нямаше къде да се скрие. Не се виждаше и никакво оръжие.
Пипалата стигнаха тавана на цилиндъра, блъснаха се в стената и извиха обратно. След миг ще го сграбчат. Той дръпна матрака на близката койка и го изправи пред себе си. Пипалата се мятаха бясно край него. Успя да избегне едното.
И изведнъж с остър плясък второто се уви около краката му и матрака и го притисна в хладната си, лигава хватка. Норман се почувства като в бавно затягащо се менгеме, дузина смукала разкъсаха дрехите му и се впиха в кожата. Той изстена от болка и ужас. Второто пипало се изви назад, за да го обхване заедно с първото. Изход нямаше.
О, Боже, помисли си той.
Пипалата се отделиха от стената и го повдигнаха във въздуха, в средата на цилиндъра. Край, рече си Норман, но в следващия миг почувства, че тялото му се плъзва надолу край матрака, измъква се от страшната хватка и полита. Сграбчи отчаяно по-близкото пипало, плъзна се по огромното, лъхащо на зло стъбло и се стовари на пода близо до кухнята, а главата му се блъсна болезнено в металната маса. После се претърколи.
Високо над него, двете пипала се гърчеха и притискаха все по-силно смачкания матрак. Дали калмарът имаше представа за случилото се и за това, че Норман се е освободил?
Той се огледа отчаяно. Оръжие, оръжие. Това е военна станция. Трябваше да има някакво оръжие наблизо.
Пипалата разкъсаха матрака. В цилиндъра се посипа дъжд от бяла перушина. Двете пипала се разтвориха и остатъците от матрака полетяха надолу. Сетне пипалата отново подеха зловещия си танц из цилиндъра.
Търсеха него.
Той знае, помисли си Норман. Знае, че съм се измъкнал и че съм някъде наблизо. И сега ме преследва.
Но как е разбрал?
Норман се свря под масата, когато едно от огромните пипала проникна в кухнята и се плъзна по стената, събаряйки окачените прибори. Той се притисна назад и опря гръб в масивна саксия, с някакво растение, а пипалото се спусна на пода и се зае да рови сред разхвърляните съдове. Норман блъсна саксията напред, пипалото сграбчи растението, с лекота го изтръгна от корените и го завъртя във въздуха.