ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО. ХАРИ НАПРАВИ ГО ОТНОВО.
— Ей, човече — ядоса се Хари. — Я ме остави на мира!
БЛАГОДАРЯ ТИ. МНОГО МИ ХАРЕСА. И БЕШЕ ЧЕРВЕНО. А СЕГА МОЛЯ ВИ ВЪРНЕТЕ ОБРАТНО СЪЩЕСТВАТА КОИТО СИ ОТИДОХА.
На Норман му хрумна едно идея.
— Джери, — заговори той, — щом толкова искаш да се върнат обратно, защо ти не ги върнеш?
НЕ МИ Е ПРИЯТНО ДА ГО ПРАВЯ.
— Но можеш, стига да поискаш.
МОГА ДА ПРАВЯ КАКВОТО ПОИСКАМ.
— Да, знам че можеш. Тогава защо не върнеш съществата, които толкова искаш да видиш?
НЕ. ТОВА МЕ ПРАВИ НЕЩАСТЕН.
— Защо? — попита Хари.
ЕЙ ЧОВЕЧЕ. Я МЕ ОСТАВИ МЕ НА МИРА!
— Не се обиждай, Джери — побърза да вметне Норман.
Никакъв отговор от екрана.
— Джери?
Отново нямаше отговор.
— Пак си отиде — рече Хари и поклати глава. — Един Господ знае какво ще направи следващия път това копеле.
ЗАДЪЛБОЧЕНИ АНАЛИЗИ
Норман се изкачи в лабораторията, за да види с какво се занимава Бет, но тя бе заспала, свита на кълбо в койката си. Беше много хубава в съня си. Странно, че след всички преживяни премеждия, лицето й бе запазило свежия си вид. Изчезнали бяха и суровите оттенъци в чертите й. Носът й вече не изглеждаше така заострен, линията на устните беше по-мека, чувствена. Норман плъзна поглед по голите й ръце, с изпъкнали вени. Мускулите имаха нежни, женствени очертания.
Кой знае, помисли си той. След толкова часове, прекарани тук, кой би могъл да бъде сигурен в нещо. Той се спусна обратно по стълбичката и се отправи към своята койка. Хари вече се беше изтегнал и хъркаше шумно.
Норман реши да си вземе още един душ. Когато пристъпи под течащата вода, той се натъкна на поредното странно откритие.
Раните, които доскоро покриваха тялото му, бяха изчезнали.
По-точно, почти бяха изчезнали, виждаха се само синините от натъртванията. Останалото беше зараснало за часове. Той раздвижи мускули, за да установи, че вече не усещаше и предишната болка. Какво ставаше? За миг си помисли, че това е сън, или кошмар, но после се досети за истинската причина — изкуствената атмосфера. Раните и ожулванията заздравяваха далеч по-бързо в среда с високо атмосферно налягане. И в това нямаше нищо мистериозно. Просто лечебен физичен ефект.
Той се подсуши с единствената що-годе суха кърпа, след това се върна при койката. Хари продължаваше да хърка, чуваше се отдалеч.
Норман се изтегна по гръб, заслушан в тихото бръмчене на отоплителната инсталация. Хрумна му нещо, изправи се и дръпна ларингофона на Хари от основата на шията му. Хъркането изведнъж утихна до едва доловимо, тъничко писукане.
Така е по-добре, помисли си Норман. Излегна се на влажната възглавница и почти мигновено заспа. Събуди се със странното чувство, че са изминали само няколко секунди — само дето беше ободрен. Протегна се, прозя се и скочи от койката.
Хари продължаваше да спи. Норман намести обратно ларингофона и каютата се огласи от мощно хъркане. Той се прехвърли в цилиндър Г, където беше контролният пулт. На екрана продължаваха да светят думите:
ЕЙ ЧОВЕЧЕ. Я МЕ ОСТАВИ МЕ НА МИРА!
— Джери? — рече Норман. — Чуваш ли ме, Джери?
Екранът не отговори. Джери не го чуваше. Норман погледна към струпаните от другата страна разпечатки. Трябва накрая да ги прегледам, рече си той. Имаше нещо с Джери, което не му даваше мира. Норман не можеше да определи какво точно, но дори ако допуснеше, че едно извънземно може да се държи като разглезено дете, в поведението на Джери не се наблюдаваше никаква логика. Всичко си противоречеше. Включително и последното послание.
ЕЙ ЧОВЕЧЕ. Я МЕ ОСТАВИ НА МИРА.
Уличен език? Или само имитира Хари? Във всеки случай, това не беше обичайния тон от посланията на Джери. Стилът му се характеризираше с граматически неточности и мъгляви разговори за същества, или съзнание. Но от време на време, Джери ставаше доста приказлив. Норман се захвана да преглежда записите.
ОТНОВО ЩЕ БЪДЕМ С ВАС СЛЕД КРАТКА ПАУЗА, В КОЯТО ЩЕ ЧУЕТЕ РЕКЛАМА НА НАШИЯ СПОНСОР.
Ето един типичен пример. Откъде се беше взело това послание? Приличаше на онзи телевизионен водещ — как се казваше — Джони Карсън? Тогава, защо през цялото време Джери не говореше като Джони Карсън? На какво се дължеше тази внезапна промяна?
Освен това, съществуваше и проблемът с гигантския калмар. Ако Джери наистина се забавлява като ги плаши, ако му беше приятно да разклаща клетката и да гледа как скачат в нея, тогава защо му трябваше да използва за целта този калмар? Как му беше хрумнала подобна идея? И защо само калмар? Джери очевидно обичаше да създава най-различни неща. Защо тогава следващия път да не създаде гигантска бяла акула или нещо друго? Това нямаше ли да е още по-голямо предизвикателство за неговите способности?