Артър Порджис
Сфероидът
Много отдавна, когато по нашата планета още бродеха странни чудовища, изследователският звезден кораб ИЛКОР, от чужда звезда, кацна на Канадските скали. Това беше неговото последно пътуване и от него на нашата Земя остана Нещо. Какво беше това безмилостно Нещо, от което на Джим Ируин се струваше, че никога не ще се отърве?
Корабът ИЛКОР вече бе навлязъл в своя междузвезден път над орбитата на Плутон, когато главният помощник тревожно съобщи на капитана:
— Неприятно ми е да ви докладвам — с безпокойство каза той, — че поради невнимание на техника един сфероид тип Н-9 е бил забравен на третата планета заедно с онова, което е подбрал.
Капитанът смаяно отвори очи, но когато заговори, гласът му беше спокоен.
— Каква беше настройката на сфероида?
— За максимален радиус от 45 километра и 80 килограма, плюс-минус 15.
Настъпи неколкосекундна тишина. След това капитанът каза:
— Не можем да променяме курса сега. След няколко седмици ще се върнем обратно и тогава ще приберем сфероида. Вие ще проследите — студено заяви той — виновникът да бъде наказан.
Но поради една или друга причина ИЛКОР не се завърна. А на Земята беше времето на рептилиите…
Двамата мъже бяха разтворили вече багажа и Джим Ируин гледаше как Уолт се качва в малкия хидроплан. Той му махна.
— Не забравяй да изпратиш писмото на жена ми.
— В минутата, която кацна — отвърна Уолт Ленъд, пускайки мотора. — А ти ни намери малко уран. Едно находище е точно онова, от което се нуждае Сели. Прилично състояние за твоя син и за нея, а?… Белите му зъби блеснаха в усмивка. — И недей си пъха носа при някоя гризли. Застелвай ги, но не се мъчи да ги уплашиш.
Джими почувства неприятна тръпка, когато самолетът излетя от леденото, синьо езеро. За три седмици той ще бъде изолиран в тази самотна долина на Канадските скали. Ако по някаква причина самолетът не се завърне, той сигурно ще умре. Дори и да има достатъчно храна, никой не може да пресече заледените върхове и да си проправи път пешком през стотиците километри дива, планинска страна. Но, разбира се, Уолт Ленъд ще се върне навреме и само от Джим зависеше тяхната експедиция да се превърне в успех. Да работи тогава и без мрачни предчувствия!…
Със сръчността на опитен дървар той построи колиба под прикритието на една издадена скала. За тези три летни седмици нищо по-солидно не беше нужно. Потейки се под силното слънце, той натрупа под скалата всичкия си багаж — добре покрит с непромокаем брезент и запазен от едрите животни. Всичко без динамита. Него Джим обви грижливо против влагата и го скри на двеста метра настрана. Само някой луд прави леглото си близо до сандък с динамит.
Първите две седмици си отидоха твърде бързо без никаква окуражителна находка. Беше останал още само един шанс и време точно достатъчно, за да го използва. И рано една сутрин, към края на третата седмица, Джим Ируин се приготвяше за последната си експедиция в североизточната част на долината — област, която още не беше посетил.
Той взе Гайгер-мюлеровия брояч и надяна слушалките, обърнати, за да щади слуха си от обичайното пращене. След това метна на рамо пушката и тръгна, заричайки се да не изпуска последния си шанс. Тежката пушка, алибър девет милиметра, беше сериозен товар, но грамадните мечки на Канада — гризли — бяха немалка опасност и трудно се убиваха. Той беше вече стрелял върху две, но едрите мечки изчезваха много бързо. А оръжието се беше показало твърде полезно в някои рисковани случаи, въпреки че истинска стрелба бе избягната. Шестмилиметровият пистолет той остави в колибата.
Ясният леден въздух, блестящото слънце върху синьо-белите ледени полета и опияняващата миризма на лято радваха сърцето му. Затова той си подсвиркваше при тръгването напук на лошия си късмет като търсач. Възнамеряваше за един ден да стигне новата област, да прекара там около тридесет и шест часа, за да я изследва, и да се завърне навреме в лагера, за самолета следобед. С изключение на неприкосновения пакет той не взе нито храна, нито вода. Достатъчно лесно можеше да убие някой заек, а потоците бяха пълни с пъстърва.
Цялата сутрин Джим вървя, надявайки се на успех всеки път, когато броячът изтракваше. Но тракането все замираше. Долината не съдържаше нищо радиоактивно от значение, само следи. Очевидно бяха избрали неподходящо място. Джим не беше вече весел. Те отчаяно се нуждаеха от една находка, осоено Уолт. Пък и собствената му жена, Сели, на която предстоеше да стане майка. Но все още оставаше един шанс. Той ще направи всичко възможно в тези последни тридесет и шест часа — ако трябва, и цяла нощ няма да спи.